Джейн Кренц - Изборът

— И започват да търсят най-близкия изход. Да, знам, мамо. Тъжно, но феномен, който не може да се отрече. Никакво съмнение, че имам странно влияние над мъжете. Имам надмощие над тях. Но Травис е различен. Нищо не може да вземе надмощие над него. — Джулиана засия. — В интерес на истината трябва да ви кажа, че според мен е добър знак, че не бърза да ми направи предложение.

— Защо? — баща й изглеждаше подозрителен.

— Ами, както каза мама, останалите го правят двадесет и четири часа, след като са се запознали с мен. Очевидно Травис повече размисля, което означава, че когато ме поиска, ще е сигурен какво прави. — Джулиана се усмихна. — Но всъщност Травис винаги знае какво прави. Той винаги е една крачка напред.

Чичо Тони от другата страна на масата насочи вилицата си към нея.

— Запомни това, момичето ми. — Този мъж винаги е една крачка преди всички. Това го прави опасен.

Джулиана раздразнено поклати глава.

— Той е енергичен и находчив, но това не означава, че не трябва да му вярвате. Що се отнася до мен, аз му имам пълно доверие. Ако някой може да спаси „Флейм Вали“, това е той.

Джулиана изведнъж усети нещо, което я накара да обърне поглед. Травис стоеше зад нея. Тя го поздрави с усмивка, когато той постави ръка на рамото й.

— Благодаря за гласуваното доверие, скъпа — каза Травис.

— Травис. Какво правиш тук?

— Отбих се в „Каризма“, за да проверя дали можеш да излезеш за обяд. Санди ми каза, че вече си отвлечена и че те държат като откуп тук.

Травис изследва намръщените физиономии на останалите трима на масата.

— Помислих си, че мога да се отбия и да те спася.

— Тя не се нуждае от спасяване — измърмори Тони Грант.

— Точно така — мрачно добави Рой Грант. — Дъщеря ми може да се грижи сама за себе си.

— Разбира се, че може — допълни Бет Грант с майчинска гордост.

— Всеки се нуждае от спасяване от време на време — въздъхна Травис, седна до Джулиана и взе листа с менюто.

— Умирам от глад. На един мъж му стига да поработи цяла сутрин върху финансите на „Флейм Вали“, за да му се възбуди апетитът. Или да му се повдигне в зависимост от гледната точка. За щастие, имам силен стомах. Курортът отново е в страхотен батак, нали?

Тони Грант пребледня, след това почервеня.

— Извинявайте — измърмори той и избута стола си назад от масата. — Трябва да тръгваме, ако искаме да се доберем до Сан Диего тази вечер. Рой, ти и Бет трябва да хващате самолет.

Бет се изправи и кимна на съпругата си.

— Да, скъпи нямаме много време. — Тя се намръщи към Джулиана. — Скъпа, нали помниш за какво говорихме?

— Разбира се, мамо. Приятен път до Сан Франциско.

Като хвърли последен несигурен поглед към Травис, Бет се обърна, тръгна след съпруга и девера си и излезе от ресторанта.

— А сега какво — каза Джулиана. — Май сметката остана за мен.

— Можеш да си го позволиш. Парите не спират да се стичат към теб, откакто си отворила „Каризма“.

— Означава ли това, че трябва да платя и твоя обяд?

Травис затвори листа с менюто и се замисли.

— Обичайно е клиентът да поема разходите на консултанта.

— О.

— А сега, колко предложения за брак си колекционирала, откакто си постъпила в колежа, Джулиана?

Джулиана започна да мига.

— Подслушвал си, а?

— Нямаше как. Всички бяха така увлечени в този малък интимен семеен разговор, че никак не ми се искаше да ви прекъсна.

— Забрави за дългата ми и жалка история с колекционирането на предложения за женитба. Никое от тях не е имало някакво значение.

— Щом казваш.

Два дни по-късно Джулиана отново се хранеше в ресторант. Този път сама с Травис.

— И как мина срещата с Дейвид днес?

Джулиана бодна една от пържените стриди в чинията си и ентусиазирано я сдъвка. „Трежър Хаус“ винаги приготвя особено добре този конкретен специалитет, помисли си тя. След като от другата страна на масата не дойде никакъв отговор, веждите й се събраха в дълбока бръчка.

— Не мина ли добре?

— Да кажем, че в момента Къркуд не е за завиждане.

Травис съсредоточено поглъщаше рибата меч, което показваше, че не е много доволен.

— Знаеш ли какво, Травис, през последните няколко дни си доста кисел — натърти Джулиана.

— Работя по осемнадесет часа дневно и се опитвам да спася проклетия курорт, да помогна на новия си офис да стъпи на крака, да поддържам духа на маса важни клиенти и да намирам време за теб. В какво настроение точно искаш да бъда?

— Може би вечерята навън не беше толкова блестяща идея.