Джейн Кренц - Изборът

— Мисля за това. Всъщност мисля да отворя чайна.

— Забрави. Няма достатъчно любители на чай, които да поддържат бизнеса ти. Първо се опитай да предложиш чай в „Каризма“.

— Ще го обсъдя с новия си бизнес партньор.

— Партньор? Вече имаш партньор? Това е нещо ново. Мисля, че искаше „Каризма“ да си е изцяло само твое.

— Новият ми партньор е годеникът ми — довери му се Джулиана самодоволно.

Тя се загледа във върха на ботушите си от гущерова кожа. Екзотичните ботуши прекрасно се връзваха с надиплените пастелни панталони и елегантното малко болеро, които беше облякла днес.

От другия край на линията настъпи мълчание.

— Не знам, Джулиана. Не съм сигурен дали е добра идея да се смесва бизнесът с брака. Виж ме мен. Имал съм три жени. На всяка съм отстъпил част от бизнеса си. След всеки развод закъсвах финансово и трябваше да започвам отново.

— Трябвало е да обръщаш на жените си толкова внимание, колкото на вноса си на кафе — сгълча го Джулиана.

Тя погледна през вратата на офиса си и зърна позната тъмнокоса жена да влиза в кафенето.

— Ей, трябва да бягам. Виж какво можеш да направиш с отлежалото „Суматра“, окей? И за гватемалското. Като услуга за мен, Мелвин.

— Джулиана, ако ти направя още услуги, вероятно ще се разоря.

— Само се погрижи да ми оставиш списък от други вносители на кафе, в случай че се разориш.

— Ти си коравосърдечна жена, Джулиана Грант.

— Просто съм делова жена, Мелвин. Опитвам се да си изкарвам хляба и клиентите да са доволни от мен. Ще си поговорим по-късно.

Джулиана смъкна краката си от бюрото и постави слушалката на място, докато ставаше. Избърза навън от офиса и поздрави жената, която току-що беше влязла.

— Анджелина. Точно човека, от когото се нуждая.

Анджелина Кавъно се усмихна от другата страна на бара. Аристократичното й испанско потекло личеше в красивите тъмни очи и гладката кафява коса, която носеше на класически кок.

— Добро утро, Джулиана. Как се чувстваш днес?

— Великолепно.

Санди се усмихна.

— Внимавай, Анджелина. Тя най-после успя здравата да притисне мъжа. Повали го на колене и все още тържествува от победата си.

Анджелина доволно се изсмя, когато Санди й подаде малка чашка със силно, черно еспресо.

— Вярно ли е, Джулиана? Бизнес консултантът ти направи предложение?

Мат заговорнически се надвеси над бара.

— Не е било лесно. Сойер ми каза тази сутрин точно как е станало. Тя препънала горкия човек, той изгубил равновесие и тя го хвърлила в морето. Каза, че в момента, в който изплувал, знаел, че с него е свършено. Решил да се предаде, преди тя да опита нещо по-драстично.

— Това — възкликна Джулиана — е грубо изопачение на събитията.

— Ей — каза Мат, — научих го от самата жертва.

— Не му обръщай внимание, Анджелина. Ела и седни. Искам да поговоря с теб за годежното тържество и плановете за сватбата. Имаш ли място за мен в списъка си с клиента?

Яркочервените устни на Анджелина се извиха в усмивка.

— „Пърфект Уедингз“ на Анджелина винаги има място за още един клиент, не че не сме претрупани с работа, след като някои клиенти се повтарят.

— Тази сватба ще бъде еднократно събитие — обяви Джулиана.

— Всички казват така до развода. Определили ли сте дата?

Джулиана се намръщи.

— Не за сватбата. В момента Травис е много зает, хм, с други неща. Но не виждам никаква причина аз сама да не определя датата за годежа. Травис няма да има нищо против.

— Искаш нещо голямо?

— Шегуваш ли се? — Джулиана доволно се изсмя. — Няма да жаля сили и средства. Искам да организирам на Травис женитбата на мечтите му, а това включва пищно годежно тържество.

— Разбирам — провлачено отговори Анджелина. — И попитала ли си Травис какви точно са му мечтите?

Джулиана отклони отговора.

— Казах ти, че напоследък е много зает. Аз ще се заема с подробностите по организирането на сватбата и годежа вместо него.

Мат, който невъзмутимо подслушваше, почти се задъха.

— Горкият Травис. А той си мислеше, че с топването му във водата на пристанището проблемите му са свършили.

— Не му обръщай внимание, Анджелина. Как ти харесва еспресото?

— Чудесно. Характерен аромат. Много плътно и силно.

— Да, страшно ободрява — съгласи се Джулиана. — Изпий още една чашка, докато си водя някои бележки за годежа. Санди — провикна се тя през помещението — би ли ми направила чаша чай, ако обичаш? Тази сутрин скрих една кутия „Инглиш Брекфъст“ зад бара.