Джейн Кренц - Изборът

Травис с ръкави навити до лактите, с отпусната вратовръзка и измачкана риза наблюдаваше човека, който седеше от другата страна на преливащото от листове бюро.

— Просто няма много възможности, Къркуд. От месеци залиташ на ръба на банкрута и го знаеш. Казвам ти, най-доброто, което мога да направя, е да се опитам да намеря купувач за курорта.

— Не, по дяволите! — Дейвид скочи на крака и се отправи към прозореца. Изражението му беше измъчено. — Казах ти, че продажбата не е решение. Не мога да продам курорта. Просто обади се на вълците си и купи малко време да си поемем въздух.

— Времето за поемане на въздух няма по никакъв начин да ти помогне.

Травис посочи купчина документи всичките предвещаващи неизбежна катастрофа.

— Може би ще успея да задържа инвеститорите си, но остават банките, с които си имаш работа. Освен това се нуждаеш от пари. Много. Дори и ако успея да отблъсна моята компания за няколко месеца, което е невероятно, няма начин да им поискам да налеят още пари в предприятието ти.

— „Фаст Форуърд“ е твоя компания. Сам ми го каза, ти вземаш решенията за инвестиране.

— Да. Но имам ангажименти към гарантите си. Поел съм ангажименти, които трябва да изпълня.

Дейвид хвърли напрегнат поглед назад през рамо.

— Не мога да продам курорта, Сойер. Дори и ако на тази късна дата успееш да намериш някакъв купувач, просто не мога да го продам.

Травис за момент мълчаливо го изучава.

— Заради Ели? — накрая попита той тихо.

Дейвид отново се завъртя към гледката към пристанището.

— Да. Заради Ели. Аз също съм поел много ангажименти. Казах й, че ще превърна курорта в най-големия и най-добрия по крайбрежието. Казах й, че ще го запазя за семейството, така, както баща й искаше. Казах й, че тя винаги ще се гордее с него. Не мисля, че някога ще ми прости, ако го загубя.

— Какво ще направи Ели, ако не изпълниш обещанието си?

— Не знам.

— Мислиш, че ще те напусне? От това ли се страхуваш?

— Млъкни, Сойер. Ти мисли за спасяването на курорта. Аз ще мисля за брака си, окей?

— Както искаш. Но по-добре си го втълпи, че може и да не успея да спася курорта.

Дейвид се поколеба, след това измърмори под носа си:

— И аз няма да мога да спася брака си.

Настъпи нов момент на мълчание.

— Май по-добре да се заловим за работа — най-накрая каза Травис.

След петнадесет минути той отново вдигна поглед.

— Казах ли ти, че съм сгоден за Джулиана?

Дейвид неохотно бавно вдигна поглед от счетоводната книга, която разглеждаше.

— Какво каза?

— Казах, че предложих на Джулиана да се омъжи за мен.

Дейвид бавно се усмихна.

— Сигурен ли си, че така е станало? Ти си й предложил? Не тя?

— Доколкото си спомням, преди месец тя ми каза да й предложа, както си е редно. Направих го снощи и тя ме възнагради, като ме бутна във водата на пристанището.

— Много романтично. Надявам се, че знаеш в какво се забъркваш.

— Знам.

Травис се усмихна на себе си, като си спомни как Джулиана топна и двамата в пристанището предишната вечер.

— И го правиш заради Джулиана, така ли? — попита Дейвид. — Не, защото си нейният бизнес консултант, а защото искаш тя да се омъжи за теб и знаеш, че ако унищожиш курорта, ще я загубиш.

Травис сви рамене и се зае с бумагите.

— Ще бъде малко странно, ако това се окаже повторение на случилото се преди пет години. Да не би Джулиана да те подвежда, за да те принуди да спасиш курорта и след това да те прати по дяволите, след като „Флейм Вали“ изплува.

— Достатъчно, Къркуд.

— Знаеш ли, съвсем ясно ми е, че ти не си бил подходящ за Ели и тя не е била подходяща за теб — разприказва се Дейвид.

Травис остави молива и сгъна лакти на бюрото.

— Така ли?

— Така. — Дейвид изчака с предизвикателен поглед.

— Ще ти кажа нещо, Къркуд. Имаш право. Ели и аз не бяхме подходящи един за друг. Ще ти кажа и нещо друго.

— Какво?

— Ти и Джулиана щяхте да бъдете абсолютна катастрофа.

Травис взе молива и посегна към телефона.

— На кого се обаждаш?

— На ексцентричен венчърен капиталист, когото познавам. Твърд като скала. Плува в пари и няма кой да му ги харчи. Страшно си пада по предизвикателствата. Понякога е готов да се залови за нещо абсурдно, към което никой друг не би посегнал.

— Казах ти, че не искам да продавам курорта — каза Дейвид ядосано.

— Няма да се опитвам да го продавам на него — обясни Травис. — Ще се опитам да го убедя да плати на най-големите ти кредитори и да налее малко пари в курорта.