Джейн Кренц - Наследството

Когато Кон се появи на вратата й следващата вечер, Онър вече бе решила, че не е необходимо да бяга. Всъщност, помисли тя, когато го видя на прага си, бе започнала да очаква с нетърпение вечерта.

Той беше със сиво безукорно скроено сако от лен с леко удебелена нишка. Катраненочерни панталони стигаха до обувки от бокс, подчертаваха силата, която излъчваше тялото му. Ризата на тънки райета и копринената вратовръзка допълваха спокойното излъчване на богатство и сила.

Единственото, което тревожеше Онър, беше, че тя не можеше да определи точно каква сила излъчваше Кон Ландри. Не бе например приглушената сила, станала неизменна при хората от корпорациите. Нито пък бе бляскавата натрапчива сила на тълпата от филмовия свят на Южна Калифорния. За миг през съзнанието й мина мисълта, че съзира студената арогантност на професионален гангстер, но веднага отхвърли това предположение. Напротив, силата на Ландри изглеждаше като присъща единствено на него. И Онър имаше усещането, че поради тази причина в някои отношения тя беше по-опасна, отколкото по-прозрачните източници на сила. Много по-лесно е човек да има работа с неща, които може да бъдат определени и разбрани.

И макар да съзнаваше потенциалната опасност, която представляваше Кон, по някаква необяснима причина тя не се страхуваше от него. Това й даде вътрешното спокойствие да му се усмихне топло.

Ландри видя доверието, което излъчваше тя, и усети, че това го забавлява. И все пак, от една страна, изпитваше известно възхищение към нея. Дамата имаше кураж. След като току-що бе приключил един доста безцеремонен откровен разговор с Грейнджър, сега знаеше колко напрежение трябва да е потиснала под тази приветлива модна външност.

Онър бе облечена със златистожълта права рокля, в долната част, на която ниско при бедрата имаше широка черна къдрава лента. Това й придаваше ненатрапчива екстравагантност и самоувереност. Черните сандали и абаносовата гривна на малката китка допълваха тоалета й. Косата й падаше като копринена завеса върху раменете, още от самото начало Ландри изпита почти непреодолимо желание да прекара пръсти през златистокафявата маса. Искаше да я докосне с интимността на любовник. Помисли си как леко би се разрошила от неговия допир.

Още веднъж той осъзна, че трябва да анализира реакциите си. Напълно безопасно беше да приеме, че реагира физически на Онър. Кон реши, че разбира това и че може да се справи с него. Но изобщо не му влизаше в сметката да изпитва такава странно всеотдайна нежност.

— От рецепцията на хотела ми препоръчаха едно ресторантче в центъра на града — каза Ландри, когато я поведе към сребристосивото порше, паркирано до тротоара. Каза й името на ресторанта. — Знаеш ли го?

Онър кимна.

— Отличен избор. — Кон я настани на предната седалка и после тя нетърпеливо чакаше, докато той заобиколи колата отпред и седне до нея. — Е? — подкани го приветливо тя. — Кога ще ми разкажеш всичко най-подробно?

Обаждането по телефона, което бе обещал за този следобед, бе кратко и по тази причина разочароващо — установи Онър, Ландри я бе попитал само за адреса й и след това най-спокойно отбеляза, че Грейнджър вече не е проблем. Бе отказал да й съобщи нещо повече по въпроса.

— На вечерята ще чуеш всичко — обеща мъжът, отдалечавайки колата от тротоара.

Спокойната улица с три платна до общежитията на Калифорнийския технологически институт по това време на деня бяха сравнително пусти и той премина с автомобила с лекота, по която Онър разбра, че не му бяха необходими напътствия.

За кратко време тя се зачуди откъде той е толкова наясно с улиците в Пасадина и след това веднага забрави тази мисъл, тъй като вниманието й се насочи към Грейнджър.

— Значи той наистина е прибран на топло, така ли?

— Вече няма да безпокои нито теб, нито сестра ти.

Тя поклати глава.

— Откъде знаеш, че и сестра ми е замесена?

— И това ще ти кажа на вечерята. — Той я изгледа отстрани. — Успокой се, Онър, За всичко съм се погрижил.

Малко от и без това крехкото й доверие помръкна.

— За всичко си се погрижил? Мислех, че полицията се справи с Грейнджър.

— Дали те или други, вече не те засяга.

— Знаеш ли, Кон Ландри, имаш забележителен талант да правиш загадъчни коментари.

— Тъй като талантите ми са доста ограничени, опитвам се да усъвършенствам тези, които притежавам.

— Оставам с впечатлението, че чувството ти за хумор не е сред малкото ти отлични възможности.