Джейн Кренц - Наследството

Онър направо замръзна. Тя не би могла да стане от стола, дори ако в стаята имаше пожар. Очите й срещнаха неразгадаемия поглед на Кон.

— Чековата ми книжка е у дома. Заведи ме там и ще ти върна парите. Тези, които щях да дам на Грейнджър. Оставам с впечатлението, че не е кой знае колко важно на кого от вас двамата ги давам. С Грейнджър имате нещо много общо.

За част от секундата тя почувства, че е отишла твърде далеч. Пръстите, които оковаха китката й, сега я стискаха като стоманени пръстени, а студът в очите на Кон можеше да идва единствено от най-далечните части на Вселената. В този напрегнат миг инстинктивната бдителност на Онър към този човек се превърна в истински страх.

След това изведнъж тя бе свободна. Ландри пусна ръката й и се облегна на стола, протягайки пръсти към чашата си с вино. Той отпи голяма глътка, преди да заговори. Когато отново я погледна, от очите му бе изчезнала смразяващата студенина и бе останал само обичайният му дистанциран израз. Ироничният му тон разпръсна голяма част от останалата тревога, която пронизваше тялото на Онър. Той свойски наклони глава към нея.

— Поздравления, госпожице, почти ме извадихте от равновесие с последната си шега. Малко хора успяват да ми причинят това.

Тя преглътна притеснено.

— Предполагам, че малко хора са си направили труда да се опитат.

— Изплаших ли те?

— Не знам как да те възприема, Кон — призна откровено тя. — Да, за момент ме изплаши. В края на краищата не знам много за теб, нали? А сега ти дължа пет хиляди долара.

— Не предпочиташ ли да ги дължиш на мен, вместо на Грейнджър?

— Още не знам. Поне ми е ясно какво е мястото на Грейнджър в голямата житейска игра. Той дава заеми и после тормози жертвите си. Щом му върна парите, ще се разкара. Ти си по-труден за класификация.

— Ще приема това като комплимент. Преди малко ти изтъкваше колко много приличам на Грейнджър. Очевидно мнението ти за моето положение не е чак толкова лошо.

— Защо го направи? — попита направо тя.

Той не се престори, че не я разбра.

— Защото не исках да си имаш работа с този човек — заяви абсолютно убедено той. — Изобщо не знаеш как да се справяш с хора като него. Как се е забъркала сестра ти с Грейнджър?

Онър въздъхна, поуспокоена от това, че Кон изглежда се бе овладял.

— Тази есен за известно време излизаше с един мъж, който освен всичко останало, играеше често на комар. Предполагам, че е представил всичко като нещо много приятно и забавно. Отвел я във Вегас и по време на надбягванията я насърчавал да опита късмета си. На „Санта Анита“ я запознал с Грейнджър. Струва ми се, че го е използвал като кредитор. Грейнджър с такава готовност осигурил парите, че сестра ми не е могла да се възпротиви. Искала да бъде в крак с високопоставената тълпа, в която се движела, но накрая била премазана от нея. За щастие се опомнила и изоставила приятеля си.

— Но тогава вече била длъжница на Грейнджър с пет хиляди долара?

— Всъщност тя взела на заем само три хиляди — каза рязко Онър, — но в света на Грейнджър държавата не регулира лихвите.

— Лихва две хиляди долара за заем от три хиляди. Да, Грейнджър е изпреварил много банки. Няма да предяви претенции към сестра ти, в случай че тя се появи на хиподрума, ако това може донякъде да те успокои.

Онър размисли.

— Защото си му казал да стои настрана ли?

— Точно така.

— Защо Грейнджър с такава готовност изпълнява нарежданията ти?

— Може би защото го изнервям така, както изнервям теб — подхвърли лаконично Кон, когато донесоха салатите от броколи.

Онър не обърна внимание на храната. Навеждайки се напрегнато напред, тя каза:

— Кон, тази вечер ще ти върна парите. Имам ги.

— Не е необходимо.

Онър рязко поклати глава.

— Абсолютно необходимо е. Тази вечер ще ти ги върна.

За известно време той се загледа в лицето й, сякаш се опитваше да вземе някакво решение. След това кимна.

— Добре. Щом така ще се чувстваш по-добре…

— Да, ще ми олекне.

Той леко се усмихна.

— Виждам. А наистина искам с мен да се чувстваш добре, Онър.

— Наистина ли? — попита скептично тя.

— За мен това е от изключително значение — увери я спокойно той.

Онър трябваше да си признае, че към края на вечерята Кон бе постигнал поне част от целта си. Чувството й за бдителност към него все още съществуваше, но той никога дотогава не бе я привличал толкова силно. Нямаше спор по въпроса тя да му върне парите, така че той очевидно изобщо не възнамеряваше да й го натяква. Както изглежда, главната му цел беше да я предпази от среща с Грейнджър.