Джейн Кренц - Наследството

— Вероятно си права — съгласи се той, без да показва, че му е неприятно.

— Жалко — реагира сухо тя, опитвайки се да изглежда загадъчна като Кон.

Очевидно шофирането беше сред един от малкото му таланти, забеляза Онър, когато той паркира поршето с изключителна точност пред елегантното ресторантче. Щом Кон отвори вратата и я хвана за ръка, за да я поведе по тротоара, тя забеляза още един негов талант — той имаше способността да й вдъхва чувство на безопасност.

От нейна страна това беше странно усещане, мислеше си тя, след като седна. Онър никога не бе съзнавала, че се нуждае или търси защита от мъж. Каквато и защита да осигуряваше един мъж на една жена, в нейния живот тя бе изчезнала, когато Онър беше тринайсетгодишна и оттогава не беше зависила от нея.

Потискайки любопитството до момента, в който послушно поръча вечерята си — салата от броколи и миди. — Онър изчакваше благоприятен момент. Когато след продължително обсъждане между сервитьора и Кон на масата бе сервирано шардоне от окръг Сонома, Онър реши, че вече е чакала достатъчно дълго. Усмихвайки се очаквателно, тя отпи от хубавото бяло вино и повтори въпроса си.

— Кажи ми какво е станало с Грейнджър.

Ландри сви рамене и протегна ръка към чашата си.

— Пуснат е под гаранция. Може и да го затворят за известно време, но вероятно няма да бъде този път.

Усмивката на Онър, допреди миг изпълнена с очакване, угасна.

— Ти каза, че всичко е наред, че са взети мерки за Грейнджър и той вече не е проблем. Страхувах се да не стане точно това, което е станало — продължи мрачно тя. — Докато Грейнджър е на свобода, аз трябва да го намеря.

— Не бива да имаш нищо общо с тази измет. Казах ти, че положението е овладяно.

В погледа на Кон отново се появи студен заповеднически блясък.

— Нямам голям избор — отвърна троснато Онър.

— Така е. Права си. Ще правиш това, което ти кажа.

— Изобщо не си наясно какво става!

— Така ли? — Той замислено разгледа вкамененото й лице. — Знам, че сестра ти му дължи пет хиляди долара от заем, който й е дал, за да си изплати дълговете от хазарт. Знам също, че тя няма пари, за да му ги върне. Очевидно се е обърнала към теб.

— Откъде си разбрал всичко това? — попита с ожесточение Онър.

— Една част узнах от Грейнджър, а за другата се сетих сам — обясни непринудено Кон.

— Значи днес си говорил с него? — Тя бе изумена. — Виждал си се с него?

— Веднага щом го освободиха, той отиде на надбягванията. Истински маниак е на тази тема. Но ти сигурно знаеш това, иначе вчера нямаше да го търсиш там.

— Адина ми каза, че там е най-вероятно да го намеря — призна бавно Онър. — Но не разбирам защо си се обърнал към него.

— Така ли?

— Да. Това не е твоя работа.

— Вече е моя.

— Кон, това е нелепо. Не можеш да решаваш така да се месиш в личния ми живот!

Той я изгледа напрегнато и продължително, после се пресегна над масичката и прокара палец по обратната страна на китката й. Ръката му, усети с тревога Онър, изглеждаше силна, както всичко останало у него. Едра, правоъгълна, силна. При пръв поглед една жена не би разбрала, че тези груби пръсти биха могли да бъдат толкова невероятно чувствителни. Все пак погалването предизвика у нея тръпка.

— Вече съм се замесил в твоите неща, Онър. Платих парите на Грейнджър и му казах да няма нищо общо със сестра ти.

Втренченият поглед на Онър изразяваше изумление.

— Платил си му! Дал си му пет хиляди долара?

— Толкова му е дължала сестра ти.

— Да, но…

— Онър, всичко свърши — каза Кон с изненадващо нежен глас. — Не трябва да си имаш работа с Грейнджър. Вече се оправих с него.

Объркана и разтревожена от недомлъвките, че този мъж се е погрижил за нещо толкова лично и опасно, Онър усети, че търси думи на яд и протест.

— Нямаш право! Трябваше да ме попиташ. Сега аз ти дължа тези пет хиляди долара. При положение, че ми казваш истината. Може и да е измама, за да ме завлечеш с още пет хиляди. Откъде да знам, че не си толкова опасен, колкото Грейнджър?

— Не знаеш.

— Върви по дяволите с твоите двусмислени забележки!

Тя размаха салфетката над масата и бе готова да скочи на крака. Голямата силна ръка, която преди миг я бе галила по обратната страна на китката, изведнъж я стисна като в менгеме.

— Седни, Онър — заповяда тихо Кон.

— Защо? — изсъска в отговор тя.

Устните му се повдигнаха във вече познатата лека усмивка.

— Защото ми дължиш пет хиляди долара? — подхвърли успокояващо той.