Джейн Кренц - Маската

Когато всичко бе готово, провери как изглежда. Тази вечер бе облечена в синьо, особен нюанс на тюркоазеното синьо. Полата бе на плисета, с бюстие по тялото, което подчертаваше извивката на гърдите й. Полата се спускаше по заоблените й бедра и се полюшваше около коленете при всяка нейна крачка. Разкроените ръкави бяха до лактите. Медната й коса бе вдигната, а гримът бе изключително дискретен. Ниските токчета на черните обувки бяха златни. Ейми се намръщи и притисна длан към корема си. Кога ли щеше да се наложи да започне да си купува дрехи за бременни? На вратата се звънна и тя отиде да отвори.

След час апартаментът бе пълен с приятели. Ейми сновеше между тях като умела домакиня, организирала безупречно всичко. Никой, освен Адам и Мелиса не знаеше, че е бременна и тя реши да изчака, преди да им съобщи. Движеше се сред гостите с блеснали очи, сякаш криеше някаква тайна.

— Изглеждаш по-спокойна — отбеляза Адам, докато си говореха край шведската маса.

— Искаш да кажеш, че още не съм съборила нищо ли?

Адам се засмя.

— Мел ми обясняваше, че си била малко непохватна…

— Само когато се притеснявам — обясни усмихната Ейми. Тъкмо се канеше да посегне към чаша вино, когато на вратата се звънна. Тя отпи глътка и се намръщи. Кой знае защо, виното не й се услади. И това ли беше поредната изненада на бременността? Тръгна да отвори. Беше прочела някъде, че по време на бременност е най-добре да се избягва алкохол.

Чашата бе все още в ръката й, когато отвори усмихната. След миг само чашата падна на пода, когато Ейми видя кой бе застанал пред нея.

— Джейс!

Той се бе изправил на прага, облечен в обичайните дрехи в защитен цвят. Махагоновата му коса бе грижливо сресана и все още влажна от мъглата над Сан Франциско. Беше преметнал стар шлифер на едната си ръка. Отдалече личеше, че мястото му не бе тук, че бе отвикнал да живее сред градски условия. На Ейми й се стори още по-висок от преди, още по-стряскащ. Тя не помръдваше от шок.

— Ейми? — Познатите тюркоазени очи я наблюдаваха жадно. Дълбокият му глас сякаш я изтръгна от вцепенението. Тя вдигна ръка и замахна.

Шумната плесница накара всички да се обърнат. Главата на Джейс се отметна назад. Ударът бе неочакван и той залитна. Ейми пристъпи след него и затвори вратата на апартамента след себе си. Той я гледаше, а бузата му почервеняваше, където бяха попаднали пръстите й. Тя се изпъна пред него, подпряла ръце на ханша.

— Бременна съм, мръснико! Ти си виновен! Какво смяташ да направиш по въпроса?

Джейс я наблюдаваше как се блещи вбесена. Не можа да измисли нищо друго, освен очевидното.

— Ейми, това е невъзможно! Не е възможно да си бременна — прошепна той, все още прекалено слисан, за да помисли. Беше си представял как може да го посрещне тя, ала точно това не бе очаквал. Сякаш фантазиите как я люби го бяха объркали напълно. Не бе възможно Ейми да е бременна.

— Кажи го на гинеколожката ми! — изсъска тя. — И повече не се опитвай да ми пробутваш тези глупости за ниския брой на жизнеспособни сперматозоиди, защото е пълна измислица. Как можа да ме излъжеш, Джейс? Имах ти доверие! Имах ти пълно доверие! Защо ме излъга?

Той преглътна и се опита да си върне самообладанието.

— Не съм те излъгал, Ейми — отвърна тихо. — Никога не съм те лъгал.

— И продължаваш да стоиш пред мен и с цялата си наглост да настояваш, че не мога да забременея от теб? — попита тя вбесена.

— Да не би ти, с цялата си наглост да се опитваш да ми кажеш, че си бременна? — отвърна в същия дух той.

Ейми пребледня и за пръв път разбра, че ако Джейс й казваше истината, ако наистина вярваше, че от него не може да забременее никоя, тогава нямаше да повярва, че е баща на детето.

— Господи! — прошепна тя. — О, Господи!

Вратата зад тях се отвори, преди някой от двамата да заговори. Показаха се Мелиса и Адам и отново затвориха. Мелиса държеше чашата вино, която Ейми бе изпуснала на килима, а Адам стискаше салфетка, с която бе попил разлятото. И двамата гледаха Джейс.

— Това ли е бащата, Ейми? — попита Мелиса, без да откъсва очи от Джейс.

— Да — отвърна разтреперана Ейми. — Само че той не ми вярва. Не е ли смешно, Мел? Единствената възможност, за която не се бях сещала. Казал ми е истината и не вярва, че съм бременна. — Тя се усмихна смело, отвори вратата и влезе в апартаментна си. Мелиса веднага тръгна след нея, за да я подкрепи пред любопитните гости.

Навън в коридора Адам огледа високия мъж.

Джейс не откъсваше очи от затворената врата.