Джейн Кренц - Маската

Той се усмихна на една страна с блеснали очи.

— Защото те обичам. А любовта прави от мъжа егоист, който иска да притежава жената, така че аз реших да пробвам отново. През последните няколко седмици си повтарях, че ако наистина държа на теб, ще стоя настрани. Само че преди два дни се събудих с ужасен махмурлук и разбрах, че не бива да решавам вместо теб кое е най-добро. Дойдох, за да разбера дали предложението ти е все още в сила.

— Предложението щеше да е в сила до края на живота ми — каза му Ейми с натежал от обич глас.

— Въпреки че бе готова да ми откъснеш главата, когато се появих ли? — пошегува се Джейс.

— Сигурно любовта те кара да нападаш този, когото обичаш, от време на време.

Усмивката му стана по-широка.

— Спомням си деня, когато исках да те набия, когато бе изскочила пред въоръжения Хейли.

— Сега вече знаем кой от двамата е по-опасен. Аз не се стърпях и те ударих.

— А пък аз се въздържах. Да, сигурно си права — съгласи се той и я целуна по врата. — Но пък женските от всеки вид са по-опасни от мъжките.

— Налага им се, защото те поемат по-големи рискове — обясни търпеливо тя.

Вдигна глава, за да го накара да я целуне. Джейс веднага се възползва и докосна устните й с всичката жажда и страст, на която бе способен. Пое устните й и задълбочи целувката. Когато вдигна глава, тюркоазените му очи й се сториха замислени.

— Няма да е лесно, Ейми. Единственото, което мога, е, да въртя бар като „Змията“ След като бебето се роди, ще отведа семейството си обратно на Сейнт Клер. Това притеснява ли те?

Тя го зяпна и част от магията, която я бе завладяла, започна да изчезва, когато действителността се появи отново.

— Джейс, няма нужда да се връщаме на Сейнт Клер. Изкарвам достатъчно пари от бутиците и мога да издържам и тримата. Ще имаш достатъчно време, за да се огледаш и да си намериш нещо подходящо в Сан Франциско.

Той въздъхна, защото не искаше да разваля настроението на момента.

— Дойдох, за да те отведа на Сейнт Клер, а не да се установя в Сан Франциско. Няма да мога да се вместя в градския живот. Не мога да се върна.

Ейми притисна устните му с пръсти и изви леко устни.

— Имаме месеци, през които ще можем да говорим, Джейс. Ще се притесняваме за това, след като се роди бебето. Обичам те.

— И аз те обичам! — Той потръпна, обзет от силни чувства и отново я привлече до себе си. — Моята жена, моята съпруга, майката на детето ми. Господи, колко те обичам! — Целуна я с много нежност. — Толкова силно те желаех, любима. Толкова много нощи…

Тя го плъзна ръце през врата му.

— Вече съм до теб.

— В прегръдките ми — прошепна Джейс. — Бременна. Господи, Ейми, много ще внимавам, ала трябва да си моя веднага.

Очите й заблестяха.

— Не е нужно да си чак толкова внимателен — пошегува се тя. — Не съм се превърнала в чуплив кристал.

— Не си ли?

Тази нощ той я люби, сякаш бе от крехък кристал. Поне се опита да бъде нежен, докато страстта не го погълна и забрави страха си.

Когато всичко свърши, почувства, че ще се разпадне на парчета, а след това щеше да се превърне в едно цяло отново.

След първата среща на Джейс с доктор Джесика Карсън, Ейми си каза, че никога няма да забрави глуповатата му усмивка, която не слезе от лицето му по време на посещението.

— Имам чувството — обясни той на развеселената Ейми, — че при хората няма нищо сигурно. Особено при възпроизвеждането.

— На мен ли ми го казваш — пошегува се тя, когато си спомни колко бе шокирана, когато доктор Карсън й обясни някои подробности.

— Тя твърди — продължи Джейс, доста замаян от чутото, — че може да се случи отново.

— Господи — изпъшка Ейми, — не е нужно да приемаш с такова страхопочитание чудото на собствените си възможности! — Въпреки тези думи, тя бе истински очарована. Едва когато се изправи пред Джейс вечерта на партито, бе разбрала, че той много лесно можеше да се откаже от всякаква отговорност. Можеше да настоява, че диагнозата на лекаря, поставена преди десет години, е била правилна и да откаже да приеме, че е баща на детето й. Вярата му в нея щеше да я радва до края на живота й.

Докато лежеше в прегръдките му вечерта след консултацията с доктор Карсън, Ейми му разказа колко много бе означавало доверието му. Джейс се ухили и отпусна ръка върху все още плоския й корем с нескрито удоволствие.

— Ейми, обичам те. Имам ти пълно доверие, а както виждам, съм ти поверил и живота на детето си. Какво друго би могъл да иска един мъж.