Джейн Кренц - Маската

Тюркоазените му очи заблестяха. На Ейми й отне миг, за да разбере, че очите му бяха пълни със сълзи. Тя остана силно учудена. Никога не бе виждала мъж да се просълзява.

— Ейми — прошепна развълнуван той, — собственикът на „Змията“ вече си има семейство. Няма време да забавлява туристки.

В днешно време жените имат по-голям избор, въпреки че все още не знаят отговорите на всички въпроси. Ейми мислеше точно за това, когато няколко месеца по-късно самолетът се канеше да кацне на остров Сейнт Клер. Докато нямаше готови отговори, жените щяха да поемат рискове. А понякога си струваше. Не всичките й приятели в Сан Франциско разбраха решението й да продаде бутиците, да инвестира парите и да хукне към другия край на света със съпруга си и малкия си син. Докато оглеждаше пищната тропическа растителност, тя си каза, че никога няма да съжалява за поетия риск.

Самолетът кацна на късата писта и Джейс се разсмя.

— Представям си какво бълват пилотите всеки път, когато им се налага да спират на Сейнт Клер. Предполагам, че се изразяват доста цветисто в кабината. С разрастването на туризма пистата трябва да се удължи.

Ейми се усмихна и отново погледна през прозореца.

— Да знаеш, че ще ни посрещне цяла делегация. Виждам Рей, ето я и Маги, дори Фред Каупър е тук.

— Сериозно? — Джейс проследи погледа й и тя разбра, че това посрещане означаваше много за него. Той нямаше търпение да се похвали със семейството си пред приятелите.

— Вземи го. — Ейми му подаде детето. — Поеми Деймън, а аз ще взема сака с бебешките неща. Ще взема да се притесня и ще го изпусна пред приятелите ти. Много неудобно ще се получи.

Джейс се разсмя, ала пое бебето.

— Много добре знаеш, че когато държиш Деймън, си като скала. Майчинството ти идва отвътре. Знаех си, че ще стане така.

Самолетът спря пред старата сграда, която се използваше за терминал, и Джейс застана на пътеката, за да може жена му да стане. Беше много горд, докато водеше малкото си семейство към новия им дом.

Посрещачите бяха точно толкова възторжени, колкото очакваше Ейми. Рей, Маги и Фред се хвърлиха с искрена радост към пристигналите. Някои от хората, които работеха на терминала, също се присъединиха към тях.

— Крайно време беше да се върнеш, Ейми. Знаех си, че ще се върнеш. Когато Джейс тръгна след теб, си казах, че е само въпрос на време. — Маги пусна Ейми от прегръдката си и посегна към бебето в ръцете на Джейс. — Я да видя какво ви задържа толкова дълго в Сан Франциско!

Без да крие усмивката си, Джейс й подаде сина си.

— Не може да бъде — разсмя се Рей, докато двамата с Маги оглеждаха Деймън. — Я погледнете тези очи.

— Виждала съм същите на един-единствен друг човек. Тюркоазено сини — отбеляза Маги. Вдигна очи към въпросния друг човек и се усмихна. — Имаш красив син, Джейс. Ще порасне силен и здрав тук, на Сейнт Клер.

Доста по-късно същата вечер Ейми излезе от спалнята в новия си дом и застана на верандата, за да вдъхне ароматния тропически бриз. Сейнт Клер бе истински рай, каза си тя. Една жена можеше да се сблъска с много по-неприятни неща от това, да създаде дом в рая.

Обърна се през рамо, когато Джейс излезе след нея, още влажен от душа. Беше прехвърлил хавлията на кръста си.

— Не мога да преценя дали си по-сексапилна, когато си бременна, или когато не си. Както и да е, да знаеш, че ме подлудяваш — призна той, застана зад нея и я прегърна.

— Това е от нощницата — обясни Ейми и приглади безкрайно скъпата коприна в прасковен цвят. — Френските дизайнери правят чудеса с жените. Донесла съм запаси за цяла една година.

— На края на годината ще трябва да се върнем отново в Сан Франциско, за да купим запаси за още една година — реши Джейс. — Честно да ти кажа, нощницата няма нищо общо.

— Няма ли?

— Не. Ще ти покажа. Виж какво ще стане, когато я сваля. — С едно-единствено движение той свали нощницата.

— Джейс! — възкликна тя през смях. Чувстваше се напълно уязвима на верандата, макар и да знаеше, че никой няма да ги види. Веднага се опита да се прикрие с ръце.

— Това е само опит. Опитваме се да проверим дали е заради нощницата.

— И? — полюбопитства Ейми.

— Няма съмнение, че причината е в теб. — Притисна я към твърдата си мъжественост. — Да не би да имаш съмнения?

— Мисля — прошепна тя, — че така се забърках в неприятности първия път, когато дойдох на Сейнт Клер.

Той плъзна ръка по стомаха й, а след това спусна пръсти по-надолу, докато целуваше врата й.

— Не се притеснявай — пошегува се Джейс. — Доктор Карсън ме увери, че този път възможността да забременееш не е по-голяма от предишния.