Джейн Кренц - Маската

Вдигна я така, че да я погледне в очите. Строгото му лице бе на сантиметри от нейното, напрегнато и уплашено. Тя притаи дъх, по-ужасена, отколкото си бе представяла, че бе възможно.

— Бебе от друг ли, Ейми? — попита съвършено спокойно Джейс.

— Нали това си помисли? Решил си, че детето е от друг. Май наистина не вярваш, че е възможно да забременея от теб, нали? — прошепна тя и се вгледа в лицето му.

— Имало ли е друг, откакто се върна от Сейнт Клер? — попита вбесен той, без да я пуска.

— Не — сопна се Ейми и стисна раменете му. Докосването му бе толкова познато.

— Не беше бременна, когато дойде на Сейнт Клер, нали? — продължи да разпитва Джейс.

— Джейс, не е имало друг от години. — Устата й бе пресъхнала. Сиво-зелените й очи отразяваха нервното напрежение, а също и честността й.

— Значи оставам само аз — заяви студено той. Тя сведе очи.

— Да.

— Значи трябва да се оженим час по-скоро, нали? — попита Джейс и я пусна на земята.

— Джейс! Да не би да искаш да кажеш, че ми вярваш? Вярваш ли ми, че бебето е твое?

— Ти би ли ме излъгала за подобно нещо, Ейми?

— Не, Джейс. Никога. Не бих могла да излъжа за подобно нещо — въздъхна тя, неспособна да приеме думите му.

— А ти мислиш ли, че аз бих те излъгал? — продължи да пита той и я прегърна. — Мислиш ли, че те излъгах онази сутрин, когато ти казах, че не мога да имам деца?

Ейми въздъхна дълбоко.

— Не — призна тя. — Знам, че си вярвал на това, което си ми казал. Когато се върнах в Сан Франциско и разбрах, че чакам дете, едва не полудях. Така ти бях ядосана, толкова наранена, че не дойде с мен. Мислех, че си ме използвал, без изобщо да се интересуваш какво ще стане след това. Дори не можех да мисля, да не говорим колко глупаво се чувствах.

— Защото ми беше имала доверие ли?

Ейми кимна.

— Не само това. Бях ядосана, защото ти вярвах, ала се ядосвах и на себе си, защото през първата ни нощ заедно дори не бях помислила за бъдещето. Нямах никакво извинение за онази първа нощ, Джейс — призна тя с дрезгав глас.

Дланите му притиснаха лицето й.

— Любима, едва ли си била по-глупава от мен онази нощ в „Змията“, когато се опитах да разкъсам Мърдок на парчета, а ти ни заля с маркуча. Ти ми предложи дом пред петдесет човека, а аз те оставих да си тръгнеш.

Ейми зачака, обзета от неувереност.

— Ами на следващата сутрин? Джейс, та ти ми каза, че не можеш да се върнеш в Щатите. Още от началото ми беше казал, че не съм попаднала, където трябва.

— Ти беше най-хубавото нещо, което ми се случваше през последните десет години. Може би дори в целия ми живот — призна той. — Мила, моля те, повярвай ми. Наистина мислех, че не бива да тръгвам след теб в Сан Франциско. Повтарях си, че ще ти бъде по-добре без мен, че с времето ще ме забравиш и дори се радвах, че не приех предложението ти. Ейми, аз нямам какво да ти предложа в замяна, не виждаш ли.

Тя се усмихна неуверено.

— Не бих казала. Върнах се с малък подарък от Сейнт Клер.

— О, Ейми! — простена Джейс и я привлече до себе си, а след това я целуна по косата. Мълча дълго и се наслаждаваше на удоволствието да е до нея. — Наистина ли ще имаме бебе?

— Според мен — каза тя, склонила глава на ризата му, — трябва да поговориш с гинеколожката ми.

Ръцете му се спуснаха по гърба й.

— Вярвам ти, мила. Не се съмнявам в това, което ми казваш.

Ейми вдигна глава.

— Знам. Сигурна съм, че искаш да й зададеш няколко въпроса.

Той се засмя гърлено.

— И още как. За Бога, Ейми, много съжалявам… — Джейс замълча и поклати глава. — Не, изобщо не съжалявам. Как мога да съжалявам? На Сейнт Клер ти казах, че съм готов на всичко, за да забременееш от мен, да те наблюдавам как наедряваш. Та мечтата ми бе да си имам истинско семейство. Как мога да кажа, че съжалявам, след като това е всичко, за което съм мечтал? Съжалявам само, че се върна в Щатите и трябваше сама да посрещнеш новините. — Тя стоеше, отпусната в прегръдката му, и си мислеше какво бе преживяла през последните няколко седмици. — Адам каза, че Мелиса ти е предложила да дадеш детето за осиновяване, но ти не си пожелала. — Той я погледна, за да разбера какво бе станало. — Защо се отказа?

Ейми събра сили.

— Поради същата причина, поради която застанах пред петдесет човека, клиенти на „Змията“, и ти предложих дом. Защото те обичам, Джейс.

— Господи, Ейми…

— А ти защо измина няколко хиляди километра, за да приемеш предложението на жена, която не е за теб? — прошепна тя и докосна нежно бузата му с върховете на пръстите си.