Джейн Кренц - Маската

— Очевидно си решила друго. — Ейми поклати глава и подпря челото си на дланта. — Да можех и аз да мисля трезво като теб. Само че съм оглупяла. Непрекъснато си повтарям, че Джейс ме е излъгал. Той ми каза, че не мога да забременея.

— Кога стана, преди или след това? — попита любопитна Мелиса. — Ейми се изчерви цялата. — Искаш ли да се обадя на доктор Карсън и да я накарам да ти запише час в клиниката? — попита Мелиса, без да се колебае. — Сега е четири и половина. Сигурно ще я намеря в кабинета й.

Ейми усети, че напълно губи самообладание. Какво всъщност искаше? Аборт? Защо жените нямаха по-голям избор в тези неща? Животът не бе справедлив! Само че не можеше да постъпи нечестно спрямо живота, който носеше в себе си. Това бе детето на Джейс, не някой медицински експеримент. Не бе само дете на Джейс, а и нейно. Ейми погледна сестра си.

— Недей, Мел. Абортът отпада, поне за мен.

— Има още една възможност. Доктор Карсън може да те свържа с агенции за осиновяване.

— Осиновяване ли? — повтори глупаво Ейми. Да, това бе възможност. Защо тогава й бе също толкова трудно да мисли за нея, колкото и за аборта?

Очите на Мелиса заблестяха. Тя знаеше какво ще стане, въпреки, че сестра й още не бе сигурна.

— Ще отложиш ли партито за идващия петък? — попита Мелиса, когато сестра й скочи и посегна към червената си кожена чанта.

— Разбира се, че не — сопна се Ейми. — Няма да си захвърля живота. Не мога да позволя това… това положение да ме извади от релсите!

Положението не можеше да бъде пренебрегнато. Рано или късно трябваше да вземе решение. Знаеше, че трябва да се обади на доктор Карсън и да уреди нещо за осиновяване.

На следващата сутрин изникна проблем в единия бутик и се наложи да остане там през целия ден. В три Ейми не се бе обадила на доктор Карсън. Каза си, че може да изчака още един ден. На следващия ден, незнайно защо, пак не се обади.

Два дни по-късно случайно попадна в новите магазини, открити в търговския център на Юниън Скуеър. Погледът й попадна на красиви ританки, обточени с жълта и бяла дантела. Представи си бебе в малка люлка, бебе с тюркоазени очи. Коленете й омекнаха.

В този момент цялата отмаля. Главата й забуча, а стомахът й се сви. Господи, нали нямаше да припадне насред детския магазин!

Едва успя да се добере до тоалетната. На излизане събори две мечета и кутия с ботушки. Така и не забеляза какво бе направила. Единствената й мисъл бе да стигне в тоалетната, преди да повърне. Половин час по-късно успя да излезе от търговския център и погледна часовника си. Беше станало късно, прекалено късно, за да звъни на доктор Карсън.

Двайсет и четири часа по-късно Ейми си тръгна рано от работа и се отби в близкото кафене, за да изпие чаша чай и да помисли.

Беше минала цяла седмица, а тя все още не се бе обадила на доктор Карсън, за да обсъди възможността за осиновяване. Пиеше чай, взираше се в мокрия от дъжда тротоар и се насилваше да помисли.

Вече нямаше никакви извинения, за да отлага обаждането. Още от самото начало нямаше извинения. Време бе имала достатъчно за едно телефонно обаждане.

Част от нея не можеше да приеме подобен път за бягство. Част от нея искаше детето на Джейс Ласитър.

Когато го призна пред себе си, изпита истинско облекчение. Въздъхна дълбоко, отпи нова глътка чай и се зачуди какво да прави. Беше си казвала, че няма да стане майка още откакто се помнеше. Само че в момента нямаше избор. Сърцето й подсказваше, че все още обича Джейс и няма да може да се откаже от детето му.

Въпреки това все още мразеше Джейс. Не биваше да забравя, че той я бе излъгал, че не бе искал да създаде дом с нея, че не я бе последвал в Сан Франциско. Може и да искаше детето му, но гневът й към него не намаляваше. Това бе полуистеричния гняв, който само една влюбена жена можеше да изпита. Джейс бе отхвърлил възможността за общо бъдеще, което Ейми му бе предложила.

Върна се в бутика, помести дантелените бикини и сутиени, струпани на бюрото й, и посегна към телефона. Когато Мелиса се обади, Ейми й каза какво решение бе взела.

— Няма да си сама, Ейми — увери я Мелиса. — Аз ще съм до теб.

— Благодаря, Мел. Много ти благодаря.

Последва дълго мълчание, докато двете жени обсъждаха бъдещето, а накрая Мелиса й напомни:

— Ще се видим на коктейла у вас, в петък.

— Господи — изпъшка Ейми. — Покрай това решение съвсем забравих.

Ейми се облече за коктейла много внимателно. Искаше да изглежда безупречна, да докаже пред себе си, че владее съдбата си. Като продължеше да се държи както обикновено, щеше да покаже, че умее да се справя. Да роди детето бе обмислено решение. Щеше да успее, макар и сама. За пръв път от дни насам тя се успокои. Не събори нито една чаша, докато подреждаше шведската маса. Не изпусна нито един поднос със сандвичи.