Джейн Кренц - Маската

— А, това ли? — Ейми мигна и извърна поглед, а след това се изчерви. — Не, Мел, няма защо да се притесняваш.

Сестра й изви едната си вежда.

— Знам, че нямаш навик да носиш контрацептиви. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че въпросният Джейс Ласитър е бил напълно подготвен да забавлява туристките?

— Не ставай груба, Мелиса. Просто приеми каквото ти казвам. В това отношение няма никаква опасност.

Добре че Крейг избра този момент, за да изплюе цяла хапка пастет. Ейми бързо грабна салфетка.

— Знаеш ли, Ейми, от теб ще излезе чудесна майка. — Мелиса я наблюдаваше как почиства. — Виж само как се справяш с Крейг. Вие двамата се разбирате чудесно.

— Аха. Така е, защото не сме заедно непрекъснато. Щом радостта от срещата премине, идва време всеки да си ходи вкъщи. — Ейми се изкиска и избърса пастета от устата на Крейг. Той се усмихна доволен и сграбчи салфетката.

— Съвсем не си страхливката, за каквато се представяш, когато стане въпрос за деца — отбеляза тихо Мелиса. — Я ми кажи, когато спеше с Джейс, той пазеше ли те?

Руменината по бузите на Ейми бе достатъчно красноречив отговор.

— Престани, Мел, и без това закъснявам. Трябва да се връщам в магазина. — Тя бързо подаде племенника си на майка му.

Мелиса въздъхна и стана, а след това нагласи детето в количката му.

— За жена, предпазлива като теб, която не желае дори да чуе за романтика, си избрала доста странна работа.

Дните минаваха и всичко тръгна както преди. Мислите за Джейс и Сейнт Клер не я оставяха на мира, въпреки че Ейми полагаше много усилия да ги прогони. Вечер си лягаше и се питаше дали Джейс седи в „Змията“ и оглежда туристките, които си търсят „приключения“ на острова.

Нима връзката им не бе нищо повече от един приятен спомен за него? Моля те, Господи, нека да е означавала нещо. Знаеше, че няма да е до нея, ала много й се искаше и той да я помни, както тя щеше да го помни.

Няколко седмици след завръщането си в Сан Франциско Ейми прецени, че времето не лекува, както бе предполагала. Колко ли време щеше да й е необходимо, за да прогони този мъж от мислите си? Зае се с много работа, приемаше покани, ходеше на концерти, оставаше в магазините до късно. Колкото и натоварени да бяха дните й, нощите си оставаха празни.

Най-сетне, един следобед Мелиса реши да поеме нещата в свои ръце.

— Ейми, изглеждаш ужасно. Да не би нещо да не е наред?

— Просто съм изморена, Мел.

— Не можеш да използваш като извинение умората от полета. Вече си вкъщи от три седмици. И ми се струва, че това не е мъка по загубената любов.

Ейми изви едната си вежда.

— Надявам се да не е.

— Според мен трябва да отидеш на лекар.

— Я не ставай смешна! Нищо ми няма.

— Не ти говоря за какъв да е лекар. Според мен да си запишеш час при доктор Карсън — настоя Мелиса.

— Гинеколожката ли? Защо? Преди няколко месеца ми правиха пълен преглед.

— Много добре знаеш за какво ти говоря, Ейми Шанън. Вече си голямо момиче. Откога?

— Какво откога? — попита удивена Ейми.

— Откога не ти е… — Мелиса не довърши, защото касиерката дотича, за да пита нещо.

Докато обясни каквото трябва, Ейми вече се бе сетила за какво я пита сестра й.

— Не, Мел — прошепна тя и усети как й прилошава. — Това е невъзможно. Просто не е възможно. Той обеща!

— Мъжете — заяви Мелиса — обещават какво ли не през последните няколко хиляди години. Може би дори повече. А жените — продължи тя, — вярват през всичкото време, въпреки че са наясно какво ще стане.

— Ама, Мел, ти не разбираш. Джейс каза, че не може… Искам да кажа, че са му правили изследвания и той не може…

Седмица по-късно Ейми седеше в кабинета на гинеколожката си и се опитваше да обясни същото на жената на средна възраст от другата страна на бюрото.

— Не е възможно да съм бременна — заяви тя прималяла.

Доктор Джесика Карсън я наблюдаваше със съчувствие, докато се опитваше да обясни на двайсет и осемгодишната си пациентка как стоят нещата.

— Ниският брой на жизнеспособни сперматозоиди не означава, че мъжът е стерилен, Ейми. Нищо такова. Мога да те запозная с много двойки, които са се отказвали, осиновявали са деца и само след няколко месеца се е оказвало, че тя забременява. Ако мъжът има нисък брой жизнеспособни сперматозоиди, може забременяването да се окаже по-трудно, но то съвсем не е невъзможно.

Ейми я гледаше потресена. Спомняше си ясно сцената в спалнята, първата сутрин, след като спа с Джейс. Тогава бе обзета от паника и той искаше да я успокои.