Джейн Кренц - Маската

— Ейми… — Странното бе, че този път Рей се опита да я прекъсне. Тя не му обърна внимание и продължи още по-разпалено тирадата си.

— Чуй ме добре, Джейс Ласитър. Ще ти дам избор. Истински избор между дом и поредица от нощи като тази. Слушаш ли ме добре? Предлагам ти дом с домашно приготвена вечеря и пантофи пред камината и… И жена в леглото ти всяка вечер. Предлагам ти бъдеще, не настояще. Предлагам ти нещо сигурно и трайно. Предлагам ти всичко, което бих могла да предложа на един мъж. Никога не съм искала да поема този риск с друг мъж. Когато решиш дали искаш, или не искаш, ме намери, за да ми кажеш. Утре сутринта се качвам на самолета за Сан Франциско.

Ейми хвърли маркуча и изфуча от заведението, пълно със слисани мъже. Нито погледна окървавените съперници на пода, нито се поинтересува какво ще стане с тях. Щом излезе навън, забърза към дома на Джейс.

Когато пристигна, се втурна в спалнята, събра си дрехите и ги натъпка в куфара. Без да спре дори за миг, тя излезе в топлата нощ и забърза към хотел „Марина“

— Я виж ти, госпожица Шанън — обади се весело Сам, когато вдигна поглед от списанието и я забеляза пред себе си. — Какво мога да направя за вас тази вечер? — Погледа любопитно неугледния й вид, ала се въздържа от забележки.

— Можеш да ми дадеш старата ми стая, Сам и да се погрижиш никой, ама абсолютно никой да не ме безпокои тази вечер!

— Дадено, госпожице — съгласи се той и посегна към няколко ключа. — Заповядайте. Така няма да омекна, ако някой настоява.

Тя се усмихна кисело.

— С други думи, ти си измиваш ръцете.

— Точно така. Пожелавам ви приятна вечер, госпожице Шанън. Колко време ще останете?

— Тръгвам си утре сутринта.

— С полета в шест и трийсет ли? — попита неуверено Сам.

— Точно така. — Ейми се обърна и се заизкачва по стълбите, помъкнала куфара със себе си. Адреналинът, бушуващ във вените й, започваше да се успокоява и тя усети първите вълни на потиснатост.

Беше направила своето предложение. Повече не можеше да стори нищо. Всичко вече зависеше от Джейс. Нямаше нужда някой да й казва каква бе вероятността той да приеме предложението й. Отдавна бе решил, че уютният дом не бе за него.

Защо избра точно този мъж, питаше се Ейми, обзета от отчаяние, докато се събличаше, за да си легне, облечена в кремавата нощница. Защо не попадна на някой, който щеше да оцени какво му дава? Защо сърцето й настояваше да рискува с мъж, който нямаше никога да бъде опитомен?

Не беше честно, но пък никой не бе казал, че животът е честен.

Тя заспа от изтощение и сънува мъж с тюркоазени очи, който не желаеше да бъде опитомен. През цялата нощ го преследва и се опитваше да го привлече по всякакъв начин, ала така и не успя. На сутринта се събуди уморена както предишната вечер. Никой не я бе притеснявал през нощта.

Това означаваше, че бе загубила.

Прибра нещата си и си каза, че ако има късмет, до нея няма да настанят никой в самолета. На Сейнт Клер рядко идваха туристи. По-голямата част от пътниците се качваха на Хаваите.

Ейми приключи с багажа, въздъхна и огледа стаята за последен път. В този момент някой тихо почука на вратата. Сърцето й подскочи. Отвори и пред нея застана Джейс.

— Изглеждаш ужасно — каза тя, без да мисли. Лицето му бе в синини и рани, а устните — подпухнали.

— Благодаря. Трябва да видиш другия — изръмжа той. — Дойдох да те закарам до летището.

Ейми трябваше да се признае за победена. Джейс нямаше намерение да я прегърне и да приеме предложението. Защо ли бе очаквала друго?

— Благодаря — промълви тя със спокоен глас. — Много мило.

Той взе куфара, без да каже и дума повече. Пътуваха, без да си кажат нищо, и Ейми зачака повикването за самолета. Усети, че всичко й се изплъзва, а тя не знаеше как да го спре. Какво можеше да каже? Беше направила предложението си. Сега зависеше от Джейс да приеме или да откаже.

По всичко личеше, че той ще откаже.

Малкият самолет кацна предпазливо на късата писта. Вече нямаше време. След няколко минути Сейнт Клер щеше да остане зад нея. Ейми си взе куфара и тръгна към неофициалния изход за отвеждане към самолета.

— Ейми?

Тя погледна към Джейс, когато той спря. Изражението в очите му бе странно, но също така й се стори, че забелязва и болка. Болка и някакво отчаяние.

— Кажи, Джейс?

— Ейми, ти сериозно ли ми предложи онова снощи?

Гърлото й се сви.

— Напълно сериозно, Джейс.

Той си пое дълбоко дъх и пръстите му се свиха около китката й.

— Ейми, за мен е късно да се връщам в Щатите. Мина прекалено много време.