Джейн Кренц - Маската

— Не и ако не се налага. Няма смисъл.

Рей донесе нова чаша ром. Личеше, че веселото му настроение се бе стопило. Ейми остана с впечатлението, че той също не одобрява подновения интерес на шефа си към пиенето.

Разговорът отново замря. Пръстите й обхванаха столчето на чашата и тя го стисна, за да не се изложи, като разлее виното отново. Какво ставаше? Искаше последните й часове с Джейс да са съвършени, незабравими. Имаше нужда да се запаси със спомени. Вместо това всичко, което се случваше, й се струваше напълно необяснимо и без изход. В очите й бликнаха сълзи и Ейми замига бързо, за да ги прогони.

Когато погледът й стана по-ясен, забеляза, че всеки момент щяха да започнат неприятности.

Тай Мърдок влезе с неуверена залитаща походка в „Змията“, след като очевидно си бе пийнал порядъчно, преди да се отбие тук. Тя веднага усети напрежението, което обзе мъжа до нея. Нямаше нужда някой да й казва, че ще има голяма разправия. Тай подпря едното си коляно на бара и си поръча напитка. Тъмните му очи обиколиха заведението.

— По дяволите! — измърмори възмутен Джейс. — Точно той ли трябваше да дойде.

Настани се още по-удобно на ракитовия стол и загледа съперника си настойчиво, а напрежението на Ейми нарасна още повече.

— Джейс? — Той не обърна никакво внимание на притеснението й. — Джейс, тази вечер не искам неприятности. — Желанието за предизвикателство витаеше между двамата мъже и тя нямаше представа как може да се избегне неизбежното. Не можеше и дума да става за възпитание и съобразителност. Обзе я паника. — Джейс, той не прави нищо. Просто пие, за Бога.

Тези думи привлякоха за кратко вниманието му.

— Аз също. Пия. Само че има една много съществена разлика.

— И каква е тя?

— Пия с теб — обясни любезно Джейс, сякаш тя не бе достатъчно умна, за да разбере. — Старото ти приятелче Мърдок знае много добре, че днес следобед те измъкнах от лапите му и те отведох вкъщи, за да те любя. Той имаше същото намерение. Сега е пийнал и му е останало достатъчно време, за да помисли. Не е много приятелски настроен, любима. Не ме вини за това, което ще се случи.

— Престани! — изсъска Ейми, уплашена от предстоящия бой, защото Джейс очевидно го очакваше с нетърпение. — Не говори така. Тай не може да знае, че днес следобед… — Сниши глас, когато погледът на Тай спря на тяхната маса. Тя се изчерви.

— Няма ли да се сети, че сме прекарали следобеда в леглото? Естествено, че ще се сети. Знаеше много добре какво ми се върти в главата, когато те отведох от „Кромуел“. Сигурно след това не е спрял да пие и си е представял, че си в прегръдките ми.

— Джейс! — Ейми не скри колко бе шокирана.

— Мъжете и техните фантазии, мила — напомни й подигравателно той.

— Джейс, моля те, не искам да стане бой.

— Той си го търси. Вече е успял да убеди сам себе си, че е достатъчно силен, за да смачка мъжа, когото си предпочела пред него. И ще иска да станеш свидетелка на силата и уменията му.

— Не говориш сериозно! Това са детинщини! Глупости!

— Такива се мъжете понякога. Нали ти сама го казваш.

— Добре, признавам, че Тай е способен да направи някоя глупост като например да се сбие, за да доказва какъв мъж е, но от теб очаквам да си по-разумен, чу ли ме? — започна назидателно тя.

— Защо? Аз съм просто мъж, който се е озовал на Сейнт Клер. Просто още един мъж, изоставил цивилизования ти свят преди много години.

Ейми го погледна вбесена и безпомощна, защото знаеше, че няма да успее да предотврати нещастието.

— И ти търсиш причина да се сбиеш, нали? Надяваш се той да започне!

— Правиш се на любител психолог. Остани още малко тук и ще натрупаш богат опит. Май с всички става така.

Тя забеляза, че Мърдок допива чашата и тръгва към тях. От него лъхаше враждебност.

Джейс не помръдваше, ала тя усети натрупалото се напрежение и й се прииска да изпищи.

— Джейс, това е лудост. Не се оставяй той да ти влияе. От теб зависи да овладееш положението!

— Ще го овладея. — Не й обръщаше никакво внимание, съсредоточен в приближаващия Мърдок, който се изправи предизвикателно пред масата им.

— Поигра ли си достатъчно с неудачника, Ейми? Предложението ми е все още в сила. С удоволствие ще ти покажа каква е разликата между един мъж и едно момче. — Думите бяха за Ейми, но обидата бе за Джейс.

— Тай, моля те — започна тихо тя.

— Май е време да си вървиш, Мърдок — настоя студено Джейс и прекъсна Ейми.

— Когато си тръгна, ще отведа Ейми със себе си — заяви нагло Тай. — Ще й покажа какво е пропуснала преди две години.