Джейн Кренц - Маската

— Джейс, колко си жесток — прошепна тя.

— Знам. С теб не мога да се владея. Ти ми причиняваш нещо, предизвикваш в мен неща, които мислех, че съм погребал много отдавна. — Той се плъзна надолу и обсипа корема й с влажни целувки. След това пъхна пръсти под колана на джинсите й.

Бързо и нетърпеливо ги разкопча, дръпна ципа и ги свали с отчаяно настървение. Знаеше, че не си бе представял да я люби по този начин. Искаше да бъде романтично, много нежно, вълнуващо и незабравимо.

Само че не можеше да се отърве от чувството на отчаяние, което го караше да става нетърпелив и груб. Мисълта, че скоро ще я загуби не го оставяше на мира, докато я любеше в просторния хол.

Ейми не го отблъсна, не го накара да е по-бавен, не го помоли да е по-нежен. Прие настойчивостта и нестихващото му желание, доставяйки му огромно удоволствие. Тя също се бе поддала на първичната страст и така му се струваше, че всичко бе още по-истинско.

Джейс си пое дъх и усети как кръвта му кипи. Чу тихия й стон и зарови устни на рамото й.

След това Ейми посегна да разкопчае панталоните му и го отблъсна леко от себе си, за да може по-лесно да ги свали.

— Ейми, Ейми, да знаеш колко силно те желая!

— Да, Джейс. О, да!

Той изрита панталоните и отново се отпусна върху нея, жадно разтвори бедрата й, за да се наслади на топлината й. Когато пръстите й се свиха в косата му, Джейс бе във възторг, че може да накара една жена да изпита такова нетърпение и удоволствие. Тя му се отдаваше както никоя досега.

Обзет от почуда, той откриваше тайните на тялото й и търсеше най-скритите места, докато Ейми се извиваше под него.

Вдигна глава, за да я погледне. Тя бе стиснала очи, устните й бяха влажни, леко отворени и дишаше бързо. Джейс притисна длан към сърцевината на желанието й и се наслади на топлата влага.

— Цялата гориш, любима. Ти си като течен огън.

— Искам да те усетя в себе си, Джейс — промълви Ейми и го привлече за раменете. — Искам те още по-близо, моля те.

Той се плъзна, за да изпълни молбата й, нежните й пръсти се спуснаха към кръста му и Джейс изръмжа от желание, а сетне зашепна окуражителни думи. Ръцете й си играеха с него също както той я бе възбуждал.

— Искам да съм в теб любима, насочи ме. Покажи ми какво искаш. — Вместо да го послуша, тя продължи ласките си и проучваше възбудата му с нежни докосвания. — Ейми! — Тя продължи да го дразни. Отпусна крака до неговите, за да усети той сатенената й мекота. — Любима, не издържам повече — прошепна Джейс.

Измъкна се от ръцете й и я облада с един-единствен бърз тласък.

Ейми въздъхна, както обикновено, когато бе негова. Тялото й приемаше неговото, обгръщаше го и в този момент на Джейс му се прииска отчаяно да можеше да я дари с дете. С неговото дете. Остави се на фантазията, също както когато си представяше как я люби. Копнееше да я задоволи като жена, да я накара да изпита физическо удоволствие от акта, ала също така бе обзет от отчаяно желание за нещо много повече. Искаше да знае, че бе оставил в нея семе, което да означава нещо в бъдеще.

Фантазията Ейми да забременее от него бе прекалено силна. Желанието да има собствено дете се бе спотайвало плахо цели десет години, за да се появи с нови сили, които той не успяваше да овладее. Докато я държеше в прегръдките си, не бе способен да мисли за нищо друго.

Фантазията му не бе сложна. Тя бе просто една от многобройните възможности, с които можеше да завърши любовта им.

С Ейми под него и фантазията, развихрила се в ума му, сякаш всичко за Джейс потъна в бяла мараня. Той я облада жадно, тласкан от желание и нетърпение, а тя откликна с не по-малка жар. Когато усети тръпките й, разбра, че любимата му бе достигнала момента на удовлетворение и си позволи да се остави на своето.

Изви се над нея, усетил освобождаването, и в този момент изкрещя името й, преди да се отпусне на гърдите й.

Мина много време, преди Ейми да се размърда, усетила тежестта на Джейс. Бавно отвори очи и по устните й затрептя усмивка, когато срещна погледа му.

— Красиви са — прошепна тя, докато приглаждаше махагоновата му коса. Той я погледна с недоумение. — Очите ти — добави Ейми. — Имаш най-красивите очи в целия свят. Никога не съм виждала други такива.

Джейс се усмихна с нежелание и се опита да се пошегува.

— За да те виждам с тях по-добре, мила.

— Ако ще играем тази игра, предпочитам да не споменавам най-добрите ти части — оплака се Ейми. — Може да стане доста неудобно.

— Не се притеснявай чак толкова.