Джейн Кренц - Маската

Джейс изруга грубо. Бавно пусна пълната чаша ром и се изправи.

— Къде отиваш? — попита Рей.

— Да си спася вечерята. — Джейс се отправи към вратата и пое направо към „Кромуел“.

Три минути след като седнаха, Ейми вече знаеше какво тласка Тай Мърдок напред. Погледна тоника, който си бе поръчал, и вдигна очи към лицето му.

— Това не е заради едно време, нали Тай? Просто си се отдал на поредната си фантазия.

Той се отпусна назад на стола като истински загрубял циничен плейбой.

— Да те срещна отново е истинска фантазия.

Тя се размърда от неудобство и огледа обстановката на „Кромуел“. Тук не бе толкова хубаво, колкото в „Змията“. В „Кромуел“ се бяха насъбрали моряци, рибари, местни хора и дръзки туристи, но въпреки това заведението не й допадна. След това си спомни как се бе почувствала първата вечер в „Змията“. Може би имаше значение, че познава собственика. И бармана. Тук имаше чувството, че бе сама жена в мъжка компания. Мъжът зад бара й кимна любопитно, когато влезе с Тай, защото сигурно знаеше коя е. Май всички на острова знаеха.

— Тай, аз говоря за съвсем различна фантазия и ти го знаеш много добре. За теб е истинско удоволствие да си мислиш, че съм дошла тук, водена от романтични подбуди. Решил си, че съм пропътувала няколко хиляди километра, за да разбера какво става с мъжа, когото така и не съм успяла да забравя, нали?

— Не е ли така? — Обичайната му крива усмивка разкри желанието му. — Ти си тук, Ейми, а това е доста показателно.

— Тай, може и да не ти хареса, ала аз не дойдох на Сейнт Клер, за да задоволя любопитството си. Дойдох да открия какво се е случило с бащата на Крейг. Синът ти вече е на годинка, Тай. Това не те ли интересува?

— Крейг беше грешка — отвърна тихо той.

— Само че Мелиса плаща за тази грешка. Ти нито й изпращаш пари, нито си до нея, за да й помагаш! Измъкна се просто така! Отърва се от всички отговорности. Не се притесняваш кой ще окоси тревата, кой ще плати сметката на лекаря, нито пък в кое училище ще постъпи Крейг!

— Ейми, аз не съм създаден за такъв живот и ти го знаеш — отвърна остро той.

— Знам, разбира се. Знаех го и преди две години. Тъкмо затова не се омъжих за теб, когато ми предложи! Просто сестра ми не разбра какъв си.

— И аз не знаех, Ейми, и аз не знаех — отвърна с досада Тай и пое чашата. — Искаш ли да ти кажа какво се случи между нас с Мелиса? Слушай. След като ти ме отблъсна, тя се държа много мило. Беше нежна и женствена и много ме обичаше. Точно каквато ти не беше. Нищо чудно, че с нея се чувствах великолепно.

— Искаш да кажеш, че тя е била балсам за нараненото ти самочувствие и си я използвал, за да ми дадеш урок на мен, след като отказах да се омъжа за теб? Как е възможно! Тай, ти толкова се гордееш с мъжествеността си, но истината е, че така и не си станал истински мъж. Отнасяш се към отговорностите като незряло момче. Просто им обръщаш гръб.

Той се изправи рязко и посегна към китката й с едрата си ръка. Тъмните му очи заблестяха. За момент Тай Мърдок й напомни за Дърк Хейли. Ейми усети как нервите й се опъват и я обзема страх.

— Слушай, Ейми — изсъска той. — Случилото се между нас с Мелиса няма никакво значение. Само ти беше важна за мен. Ако не беше толкова противно предпазлива, ако ме беше обикнала като Мелиса, тогава всичко щеше да е различно.

— Нищо нямаше да бъде различно и ти го знаеш. Ако не бях толкова противно предпазлива, щях да се озова в положението на Мелиса. Няма да позволя на нито един мъж да ме постави в такова положение. Особено човек, който причини толкова страдания на Мелиса.

Той стисна устни.

— Ти май изобщо не се интересуваш да ме изслушаш. Знаеш ли какво е да се събудиш един ден и да разбереш, че си се озовал с жена и дете? Целият ти живот отива по дяволите. Животът е прекалено кратък, за да го пропилея в някоя къща в предградията. Имах нужда от свобода. Имах нужда непрекъснато да доказвам възможностите си, да се убедя сам, че умея да оцелявам. Работата ми беше като игра на шах, в която имаше елемент на истинска опасност. Каквото и да ми предлагаше Мелиса, тя не можеше да ми даде същото.

— Знам — отвърна тихо Ейми. — Тя ти предлагаше дом. Нима не разбираш, Тай? Нещата щяха да са същите, ако аз бях приела предложението ти за женитба. Защото и аз щях да ти предложа дом.

— Щяхме да измислим нещо.

Ейми поклати глава.

— Не, ако аз ти бях родила сина, който ти твърдеше, че искаш, щях да го отглеждам сама. Защото Мелиса сама отглежда детето ви. Той е красиво момченце, Тай. Много прилича на теб.