Джейн Кренц - Маската

— Оставих ги с Фред в офиса. — Тай сви небрежно едното си рамо. — Аз си имам друга работа. Трябваше да поговоря с теб, Ейми, но нямаше как да се отърва от Ласитър. Затова дойдох да те потърся сам. Някой каза, че те е видял да отиваш в магазина.

— Ясно. Няма за какво да говорим, Тай — отвърна предпазливо тя.

— Как да няма? Била си много път заради маската, сладурано — опита се да я убеди той. — Не можах да повярвам, че не Мелиса, а ти си дошла на Сейнт Клер. Защо, сладурче? Какво те доведе на този далечен остров. Какви отговори търсеше? Мен ли търсеше?

— Тай, наистина не знам какво да кажа — започна с отчаян глас Ейми. — Всичко е толкова сложно…

Той пое плика с покупките.

— Ела, сладурче. Ще те черпя. Поне това мога да направя. Заради едно време. Само да не е в бара на Ласитър. Няма нужда да ми наднича над рамото и да ме зяпа злобно всеки път, когато те погледна.

Тя безпомощно си напомни, че наистина искаше да открие истината за Тай Мърдок, че това бе истинската причина да измине хиляди километри и да попадне на самотен остров насред Тихия океан, затова се остави той да я поведе към заведението „Кромуел“.

Джейс бе застанал на верандата на „Змията“, пъхнал ръце в задните джобове на панталона си и наблюдаваше с напрегнато внимание как двамата влизат в бара. Не помръдваше от мястото си и не смееше да извади ръце от джобовете, защото пръстите му трепереха.

Най-сетне самообладанието му изневери, той се врътна и влезе в „Змията“, за да се насочи към обичайното си място на бара. Рей не започна веднага с въпросите. Без да пита, отвори нова бутилка ром, сипа му и я постави пред шефа си.

— Намери ли я? — попита той и се подпря на лакът.

— Намерих я. Тъкмо излизаше от магазина на Маги. Беше напазарувала.

— Защо тогава изглеждаш като човек, загубил най-добрия си приятел? — Рей побутна парче лимонова кора, озовала се незнайно как на бара.

— Защото Мърдок я пресрещна и я заведе в „Кромуел“, за да пият и един Господ знае какво още — изръмжа Джейс и посегна към чашата с ром.

— Е и? Напазарувала е, за да ти направи на теб вечеря, не на него — изтъкна с усмивка Рей. Никога преди не бе виждал Джейс така да се тормози заради друга жена. — Не може да ги е купила за него, защото той е в хотел „Марина“, а там няма кухни. Ти си този с кухнята.

— Точно това са думите, които очаквах от психологче без диплома — изсъска подигравателно Джейс.

— Извинявай — побърза да отвърне Рей, защото усети, че бе прекрачил границата. — Наистина ли се притесняваш, Джейс?

— Заради него е пропътувала хиляди километри, за да разбере какво е станало. Аз просто й се изпречих на пътя.

Рей си запали цигара, докато мислеше над казаното.

— Ти й спаси живота — изтъкна той.

— Не искам благодарността й! — Джейс си пое дълбоко въздух и затвори очи. — Освен това едва днес следобед разбрах как съм й спасил живота. Накарахме Хейли да разкаже своята версия на случилото се и знаеш ли какво написа той? — Джейс погледна вбесен служителя си.

— Нямам представа.

— Той заяви, че докато стоял на входа на пещерата, Ейми се втурнала напред от мястото, където я бях накарал да се скрие, и хукнала напред през водопада. Затова бил попаднал в примката, която бях направил — изръмжа Джейс. — Невероятен късмет е извадила, че не я е улучил. Проклетия късмет на проклетите туристи! Сигурно се е метнала напред нарочно, за да го примами в клопката ми.

Рей се намръщи, когато чу недоволните думи.

— Тя е добре, Джейс — опита се да го успокои барманът. — Ти я измъкна от кашата.

— Ще я питам дали ще бъде добре, като я спипам. Никога преди не съм изпитвал такова желание да напердаша една жена — добави Джейс, учуден от собственото си желание.

— Затова ли тръгна да я търсиш, след като се раздели с Каупър? Значи си искал да я набиеш? — ухили се Рей.

— Нека кажем, че ще й покажа ясно какво мисля по въпроса. Как е възможно да си рискува главата по този тъп начин? Хейли щеше да влезе в капана след няколко минути. Нямаше да се стърпи да не претърси пещерата. Сетил се е, че сме се скрили вътре.

— Ейми мисли по различен начин от вас с Дърк Хейли, Джейс. Сигурно се е страхувала за теб, притеснявала се е той да не подмине капана. — Младият мъж забеляза как шефът му стиска чашата ром. Кокалчетата му бяха побелели. — Ако искаш съвет от недипломирания си психоаналитик…

— Какъв съвет — изръмжа Джейс.

— Май няма да е много умно, ако я набиеш — усмихна се Рей. — Ако го направиш, може да реши, че Мърдок е по-добрият избор.