Джейн Кренц - Маската

— Ти не го искаш, Ейми.

— Не, разбира се — съгласи се веднага тя и се усмихна искрено.

— Той е гаден мръсник.

— Така е.

— Сестра ти и детето й трябва да са доволни, че са се отървали от него. Не им трябва такъв мъж.

— Това е самата истина — отвърна Ейми и усмивката й стана по-широка.

— Не искам повече да те виждам около него.

— Разбирам, Джейс. Можеш да ми вярваш, че и аз нямам желание да съм около него.

Тюркоазените му очи заблестяха.

— Разбрах какво си направила пред пещерата, Ейми. Хейли разказа как си се оставила да му бъдеш мишена.

— Олеле! — възкликна тя.

— Бях побеснял. Мислех си да те набия, само че Рей ме разубеди.

— Така ли? — Ейми си пое дълбоко дъх, когато той се приближи. Разбра, че бе готова да се разтопи пред тези огнени тюркоазени очи.

— Рей каза — обясни предпазливо Джейс, — че ако се поддам на изкушението да ти дам заслуженото, може да решиш, че Мърдок е по-добрият избор.

Тя стисна лицето му между дланите си.

— Рей греши. Ти по нищо не приличаш на Мърдок. Каквото и да направиш, не можеш да се сравняваш с него. — Ейми се изправи на пръсти и докосна устните му. — Дори да решиш да ме набиеш, пак ще ти сготвя нещо за вечеря.

— А ще прекараш ли нощта в леглото ми? — настоя Джейс, докато пръстите му пълзяха в косата й.

— Да. — Тя обви с ръце врата му, отпусна глава назад и медната й коса се разстла по гърба. — Само че при тези обстоятелства можем да направим малко изключение.

— Как така?

— Ако задните ми части не се чувстват достатъчно добре, ще трябва аз да съм отгоре, докато се любим.

— Защо ми се струва, че не си наясно какво означава мъжки гняв? — изпъшка той и я привлече до себе си, за да нацелува врата й.

— Използвам женските си способности, за да потуша мъжкия ти гняв.

— Способностите ти постигат доста добри резултати. Гневът ми започва да се стопява. Господи, Ейми, желая те. В момента имам желание или да те напердаша, или да те любя. И в двата случая ще си моя. — Наведе се и я пое на ръце, лицето му изопнато от желание. — Ти май наистина не разбираш. Цял ден ме подлудяваш, откакто се събудих днес сутринта и не те намерих. Когато получих бележката от Хейли, направо полудях от притеснение. Тъкмо този въпрос се оправи, и ето че се появи Мърдок. Много тежък ден беше!

Докато говореше, я носеше през кухнята към хола. Седна с нея на канапето, отпусна я в скута си и я притисна до себе си, като я наблюдаваше как се гуши в него. Усещаше надигащото се желание, но знаеше, че това не бе само физическа нужда.

Желанието му нямаше да бъде утолено, след като я направеше своя. Чувствата му бяха много по-дълбоки, защото се подхранваха и от страх. Ейми нямаше повече работа тук, на Сейнт Клер. Нищо не я задържаше, а Джейс не искаше дори да помисля по този въпрос. Отлично знаеше, че не може да й предложи нищо, за да я задържи.

Ръцете му трепереха, докато я събличаше. Остави се на страстта, с надеждата тя да изтласка неприятните мисли. Нямаше смисъл да мисли за утрешния ден. Още ли не си бе научил урока?

Ето че се бе появила Ейми и на него му се прииска отново да се замисли за бъдещето. Да пофантазира за бъдещето, каза си той. Тя бе права. Мъжете обичаха да се отдават на фантазиите си. Непрекъснато трябваше да си напомня, че Ейми принадлежи на друг свят, от който Джейс се бе откъснал преди години. Бъдещето с нея можеше да бъде само фантазия.

Усети как пръстите й си играят с копчетата на ризата му, докато събличаше нейната блуза. Простена, когато усети докосването й и това доказателство за желанието му само я окуражи. Малко след това тя свали и неговата риза. В следващия миг усети ноктите й, докато описваха кръгове около плоските мъжки зърна и подръпваха леко космите по гърдите му. Устните й вкусиха кожата на рамото му и той потръпна, когато Ейми го захапа.

Нежната й гърда изпълни дланта му и Джейс подръпна със зъби зърното. След като и второто зърно стана твърдо, той я положи на канапето и се отпусна върху нея. Наведе се и отново пое в уста твърдите връхчета на гърдите.

Мирисът й го покори, докато описваше кръгове с език около зърната. Никога нямаше да забрави аромата й. Щеше да остане запечатан в него, докато беше жив. Този спомен му бе достатъчен и Джейс никога нямаше да му позволи да избяга.

— Искам да мислиш за мен, когато се върнеш в Сан Франциско — чу той тихия си глас. — Искам да ме виждаш, да ме чувстваш до себе си всеки път, когато погледнеш друг мъж или си помислиш да спиш с друг!