Джейн Кренц - Маската

— Ти комплименти ли си просиш? — пошегува се тя и се наслади на удоволствието да лежи до него, след като се бяха любили. Тези незабравими моменти нямаше да продължат още дълго и Ейми искаше да запомни нежността, за да й стигне до края на живота. Той бе постигнал желанието си — бе белязал тялото й със своето. Никога нямаше да го забрави. Но тя знаеше, че ще стане така още след първата им нощ заедно.

— Готов съм да разменя комплимент за комплимент — предложи Джейс. — Ти ми каза, че имам красиви очи, а аз ще ти кажа, че твоите са с цвета на морето след нощна буря.

Ейми грейна, въпреки че това бе просто игра.

— Много добре. Чакай да видя. Имаш страхотни рамене. Не са яки като на борец, а силни и изваяни. Сигурно е от плуването.

— А ти — прошепна той и се смъкна, за да докосне с език зърната й, — имаш най-прекрасните гърди. Меки и чувствителни. Както и останалата част от тялото ти.

Тя се усмихна и спусна ръка по бедрото му.

— Имаш тесен стегнат ханш. Нито грам тлъстина. Не е зле за съдържател на бар — обясни одобрително.

— А твоето коремче има най-апетитната извивка — продължи Джейс.

— И краката ти не са лоши — подхвърли Ейми.

— Краката ти са направо невероятни, когато ги сплетеш на кръста ми — отвърна той с блеснали очи. След това спусна ръка по бедрото й. — Ако трябва да избирам коя част ми е любимата…

— Казах ти аз, че ще стане неудобно.

— Няма такова нещо — зарече се Джейс и докосна устните й със своите. — По теб няма нищо, което да причини неудобство! Освен начина, по който ме караш да откликвам.

— О, не — възмути се през смях тя. — Това е моята любима част.

— Искаш ли да видиш как губя контрол?

— Ммм. Тогава се чувствам най-властна.

Той я погледна шеговито.

— Аз съм този с властта. Ала това е само фантазия.

— Какво? Джейс, какво има? — Ейми го погледна объркана, когато той се изправи и седна до нея.

Джейс се обърна и я шляпна леко по дупето.

— Ставай, жено. Изпълних си мъжките задължения и те поставих там, където ти е мястото. Сега умирам от глад.

— Да не би да ме отпращаш в кухнята? — нацупи се тя.

— Заминаваш там веднага след като вземеш душ — потвърди той и я дръпна да се изправи. — Какво си купила за вечеря?

— Секс и храна. Ти за друго мислиш ли?

— Това са двете неща, които мотивират мъжете. — Джейс я сграбчи през кръста и я прехвърли през рамо. — Да вървим под душа, драга. След това те чака печката. Не ми отговори на въпроса. Какво ще ми приготвиш за вечеря?

— Кога за последен път си ял задушено пиле и меденки за десерт?

— Господи, лигите ми потекоха.

Фантазията, която двамата заедно създадоха след моментите на интимност, бе на щастливи влюбени, които нямаха никакви грижи. По време на вечерята приятното настроение продължи. Ейми искаше да го задържи, а той също нямаше нищо против тази илюзия.

Наблюдаваше го, докато дояждаше последната меденка, и се сети за нещо.

— Какво има? — попита веднага Джейс, когато видя как се сключиха веждите й.

— Просто се чудех… Разбра ли някой защо маската бе толкова ценна?

Той се поколеба.

— Мърдок внушил на Хейли, че на нея има списък на американските оперативни работници в района на Тихия океан. Намекнал, че има намерение да продаде маската на този, който е готов да плати най-много, когато му потрябват пари.

— А има ли такъв списък?

— Мърдок твърди, че няма. Това било само стръв за Хейли. Единствената стойност на маската била сантиментална, ако Мелиса искала да я даде някой ден на сина си. Ако кажеш, ще я извадя от дъното.

Тя се замисли. Беше дошла, за да разбере каква е тайната на маската и какво се бе случило с Тай Мърдок. Сега вече знаеше отговорите.

— Не — заяви Ейми. — Няма смисъл. Крейг скоро ще има истински баща, надявам се. Не му трябват спомени от мъж като Тай Мърдок.

— Ще кажеш ли на Мелиса истината за Мърдок? Че все още е жив?

— Да. Така е най-добре. Само че за нея няма да има никакво значение. Тя е влюбена в Адам и едва ли ще се върне при Тай.

— Ами ти, Ейми?

— Аз никога не съм таила илюзии по отношение на Тай Мърдок — отвърна убедено тя. Единствените илюзии, които имаше в момента, бяха свързани с Джейс.

Не знаеше нито кога, нито къде се бяха родили тези илюзии, но те завладяваха съзнанието й. Представяше си Джейс в уютен дом, радостен от обичта, с която тя го даряваше, и двамата имаха прекрасен хармоничен живот.

Бе намерила мъжа, с когото искаше да създаде дом.

Най-сетне го бе открила и каквато бе непохватна, си бе избрала мъж, който се бе отказал от цивилизацията. Той не желаеше уюта на семейство и дом.