Джейн Кренц - Маската

— Тя знае какво не е пропуснала — отвърна спокойно Джейс. Той не помръдваше от мястото си. Само лъскавите му тюркоазени очи блестяха предизвикателно. — Ейми няма да ходи никъде с теб. Разкарай се, Мърдок.

Тай присви очи, пъхнал палци в гайките на панталоните си, и застана с леко разтворени крака.

— Познавам я много преди ти да се появиш на сцената, Ласитър. Тази вечер смятам да подновя връзката ни. Ставай, Ейми.

— Тай, недей! — възкликна тя стресната, когато той посегна и я дръпна. Както трябваше да се очаква, лявата й ръка замахна към пълната чаша вино. Бутна я и оплиска Джейс, защото той не си направи труда да я хване. Никой не забеляза как червеното вино се стече по пода.

— Казах ти, че ако се приближиш отново до нея, ще ти извия врата — напомни Джейс на съперника си. Гласът му потръпна в очакване. Джейс нямаше търпение да започне боя, Мърдок също. Ейми бе побесняла и на двамата мъже, ала бе напълно безпомощна да ги спре.

— Моля те, Тай, пусни ме — помоли тихо тя и обърна очи към него.

— Нали чу дамата?

И тогава, с неподозирана бързина той пусна Ейми. Двамата се сборичкаха пред очите й. Джейс скочи от стола с едно движение и замахна към брадичката на Тай.

Постигнал целта си, противникът пусна пионката си и едва успя да избегне удара. Юмрукът на Джейс попадна в рамото му и го просна на земята. Джейс се хвърли напред, за да се възползва от спечеленото предимство.

— Господи! — изплака Ейми и покри устата си с ръка, докато се отдръпваше.

Всички клиенти в „Змията“ се отдръпнаха почтително, за да могат да наблюдават зрелището. На съседна маса двама мъже започнаха да събират залози за изхода на боя. Други подканваха съперниците с викове. Рей ги наблюдаваше от обичайното си място зад бара, но така и не посегна към маркуча, както бе сторил при боя с моряците.

— Някой да ги спре! — изкрещя отчаяно Ейми. Никой не й обърна внимание. Джейс и Тай се биеха ожесточено. Обръщаха маси, чупеха столове, навсякъде се търкаляха парчета стъкло. В целия този хаос Ейми не знаеше дали бе обхваната от истерия, или от бяс. Ядът победи.

Докато двамата мъже се търкаляха по пода и размахваха юмруци, тя се обърна към бездейния Рей.

— Рей, направи нещо! Спри ги. Използвай маркуча — извика тя.

— Джейс сам започна този бой — изтъкна философски Рей, сякаш Ейми не разбираше. — Ще се справи сам.

— Не ставай смешен. Те ще се избият!

— Джейс ще се оправи — увери я той.

— Накарай ги да спрат! — кресна тя.

— Джейс сигурно ще ме убие, ако се намеся — обясни спокойно Рей. — Ако не друго, ще ме уволни.

— Мен не може да ме уволни! Дай маркуча! — Ейми се втурна зад бара и грабна градинския маркуч, навит под мивката.

— Ей, чакай малко — надигна глас Рей, когато разбра какво смята да направи тя.

Ейми вече бе пуснала чешмата и с разтреперани ръце насочи струята към двамата мъже, вкопчени на пода.

Сеирджиите избухнаха в смях, когато студената вода обля двойката. Джейс и Тай се отдръпнаха един от друг и се заозъртаха, за да разберат кой си бе позволи да ги прекъсне. Зяпнаха удивени, когато забелязаха маркуча в ръцете на Ейми.

— За Бога, Ейми — изпъшка Джейс, докато гърдите му се надигаха. — Какво си въобразяваш, че правиш?

— Престани да пръскаш с тази вода! — изръмжа Тай и се превъртя настрани, за да избегне струята.

Тя посегна под мивката и спря водата. Стисна капещия маркуч и погледна вбесена Джейс.

— Кълна се, че ще го пусна отново, ако двамата не спрете да се държите като каубои! Искам само да ви кажа, че никога не съм била унижавана така! Не се сдържахте да се направите на мъжкари, нали? Доказахте ли вече колко сте силни? Трябва да се засрамите. Ако сте си въобразявали, че това е начинът да докажете мъжествеността си, ще ви разочаровам, защото приличате на пълни нещастници. Две недорасли момчета, които се опитват да покажат на света, че не са нищо повече от момчета. Не мъже, а момчета! Фантазьори такива! Щом обърнете по някоя и друга чашка, сте готови да се сбиете заради една жена.

— Ейми — опита се да я вразуми Джейс, докато бършеше разкървавената си устна с опакото на ръката. — Остави този маркуч.

— Няма да го оставя, докато не кажа каквото имам да казвам! — кресна тя, въпреки че всички в бара я наблюдаваха. Впи поглед в безизразното лице на Джейс. — Така ли смяташ да прекараш живота си, Джейс Ласитър? Да пиеш все повече и повече. Да се биеш заради някоя случайно попаднала тук туристка и да доказваш какъв мъж си на типове като Тай Мърдок, който също като теб още не е пораснал?