Джейн Кренц - Маската

— Не се опитвай да ми въздействаш по този начин, Ейми — сопна се той. — Нищо няма да се получи. Няма да се върна. По-добре е и за Мелиса, и за Крейг да ме няма.

За пръв път, откакто влезе в „Кромуел“, тя успя да се усмихне тъжно.

— Напълно съгласна съм с теб. Не съм дошла, за да те убеждавам да се прибереш, Тай. Истината е, че се чудехме дали си жив. Мелиса искаше да разбере, защото един ден трябва да обясни на сина си.

Той се намръщи.

— Да му каже истината!

— Опитваме се да заобиколим факта, че баща му е мръсник.

— Ти, малка… — Пръстите около китката й се стегнаха силно в мига, в който лицето му се разкриви от яд. Ейми потисна желанието си да се отдръпне и зачака следващия му ход. В следващия миг, обзет от пълно презрение, Тай я отблъсна и се облегна на стола си. Тъмните му очи я гледаха замислени. — И какво ще кажеш на Мелиса, когато се прибереш?

Ейми сви рамене.

— Мислех си да й кажа, че си мъртъв.

— Това може да се окаже доста неудачен вариант, защото някой ден може да мина през Сан Франциско — изтъкна злобно той.

— Ако направиш грешката да се озовеш на прага й, ще се наложи да се разправяш с отговорен човек. Мелиса скоро ще се жени, Тай. Адам знае как да се грижи за семейството си и как да го защитава. Няма да си позволи да нарани нито нея, нито сина ти. Защо, според теб, аз дойдох на Сейнт Клер, за да разбера истината за маската и да науча какво се е случило с теб? Адам никога нямаше да позволи на Мелиса да тръгне сама. А и честно да ти призная, тя нямаше желание да дойде. Отдавна вече не се сеща за теб, Тай. Домът, който ти беше предложила и ти отхвърли, вече е предложен на друг мъж, който проявява достатъчно здрав разум и с готовност прие. Адам ще осинови Крейг официално веднага щом стане възможно.

— Да го осинови! — Това бе един от малкото случаи, в които Тай Мърдок загуби самообладание. Зяпна потресен, ала успя бързо да се овладее. — Може би така е най-добре.

— Съгласна съм — отвърна сухо тя. Изправи се и взе плика с покупките от съседния стол. — Сбогом, Тай. Не мога да кажа, че ти се зарадвах, но поне нещата се изясниха напълно. Ще ми бъде интересно да видя как са ти се отразили приключенията след двайсет години, когато вече не си толкова бърз и силен и чарът ти повехне. Тогава синът на Мелиса ще бъде в колеж. Може и да прилича физически на теб, ала родителите му ще се погрижат да не се превърне в безотговорна личност като биологичния си баща! Той ще стане мъж, няма да си остане момче, което гори от желание да се впусне в поредната игра. — Тя пристъпи към вратата и едва тогава видя Джейс, който тъкмо влизаше. Наблюдаваше я с изражение, което Ейми не успя да разбере. Беше някаква смесица от гняв и страх, а също и много мъжка гордост.

Докато стоеше край масата, Тай се изправи и я стисна за рамото. Все още не бе забелязал Джейс.

— Ейми, чуй ме. Забрави за Мелиса и Крейг и за всички в Сан Франциско. Научи се да живееш за настоящето, не за бъдещето. Сега сме само двамата с теб. Нека да ти покажа какво изпусна преди две години. Обещавам, че няма да съжаляваш.

Джейс пристъпи напред с едри, бързи крачки. Яростта бе разкривила лицето му.

— Боя се, че това е невъзможно, Тай — отвърна предпазливо тя, почти разтреперана от появата на Джейс. Вълненията за един ден бяха прекалено много, каза си нещастно Ейми. Последното, от което имаше нужда, бе още мъжко насилие. — Вече имам планове за тази вечер. А и за по-късно.

Тай се завъртя и проследи погледа й.

— Ти да не би наистина да спиш с Ласитър?

Тя трепна рязко, когато Джейс се приближи.

Лакътят й закачи недопитата чашата тоник и я преобърна. Джейс посегна да я хване със светкавично движение. Цялото му внимание бе насочено към Тай Мърдок, а не към поставената на безопасно място в центъра на масата чаша.

— Да — изръмжа той в отговор на въпроса. — Спи с мен. А покупките в този плик са за вечерята, която ще ми сготви. Освен това аз бях този, който й спаси живота днес. Като се позамислиш малко, Мърдок, нямаш никакви права над нея. Ако дори само веднъж се приближиш до нея, ще ти извия врата. Да вървим, Ейми.

Той пое плика с покупките. Със свободната си ръка я прегърна през кръста и я поведе навън.

Тя не каза нито дума, докато вървяха покрай кея. Трябваше да подтичва, за да настига Джейс, а китката, където я бе стиснал, я болеше. Въпреки всичко бе обзета от облекчение. Тай Мърдок оставаше завинаги в миналото и тази мисъл й достави удоволствие.

Джейс не каза нищо, докато не се прибраха. Щом отвори вратата на кухнята и остави покупките на плота, се обърна и я погледна строго.