Джейн Кренц - Маската

— Да не би да си решил да го уловиш с ласо като теле? — попита Ейми, неспособна да повярва на очите си.

— Не съвсем. Никога не съм бил каубой. Сигурно ще пропусна! — отвърна той и постави въжето в началото на поляната. — Някои от островитяните си имат методи за впримчване на двукрак дивеч.

— Да не би да мислиш, че ще изскочи от същото място като нас? — попита тя, обзета от съмнения.

— Няма голям избор. Няма друго място, откъдето да се влезе, а щом забележи входа на пещерата зад водопада, надявам се да реши, че сме хукнали да се скрием вътре. — Последните му думи бяха изречени с едва доловим шепот, докато прикриваше примката сред папратта и я връзваше към ствола на една палма. След това премина през обраслия с мъх вход и завърза другия край на въжето.

— А ти къде ще бъдеш, Джейс? — попита Ейми, когато разбра, че той смяташе да бъде живата примамка, благодарение на която капанът щеше да се задейства.

— Тук, зад тези папрати. Ще използвам скалата, за да не ме види. Ти ще се пъхнеш в горичката до водопада. Не искам да се криеш в самата пещера, защото ще бъде прекалено очевидно. Първото място, където ще отиде Хейли, ако нещо се обърка, е пещерата.

— Джейс, ти ще бъдеш на крачка от него, когато той излезе. Ако те види, веднага ще те застреля.

— Да се надяваме, че ще се слея със зеленината — изръмжа Джейс. — Слушай ме внимателно, Ейми. Ако не го спипам тук, той ще се насочи направо към пещерата. Щом мине зад водопада, тичай. Не спирай да тичаш. Пещерата е доста дълга и ако имаме късмет, Хейли ще изгуби време, докато те търси.

— Няма да те оставя — настоя тя, побесняла, че Джейс предлага подобно нещо.

— Защо не? Нали точно това направи сутринта? — сопна се ядосан той. Ейми пребледня, обидена, че Джейс изопачаваше нещата по този начин. Погледна го нещастно. — По дяволите, не исках да прозвучи така — изпъшка той. — Върви да се скриеш в горичката. Скрий се добре. — Недоволството на птиците долиташе от все по-близо. — Все едно. Цялата тази работа ще приключи бързо. Давай, Ейми. — Нямаше смисъл да продължава да спори. Обърна се и затича към гъстия листак до входа на пещерата. — Мини през водата, за да види той стъпките ти — извика тихо Джейс.

Тя послушно мина през кипящото езеро и изгази към горичката. Придържаше се близо до брега. Забеляза, че водата в центъра бе доста дълбока. Беше близо до зеленината, когато се обърна към Джейс. Той вече не се виждаше. За момент се замисли дали да не се върне, за да рискува с него. Единственото, което я спря, бе, че Джейс щеше да се разбеснее. Въздъхна и се пъхна сред горичката, която приличаше на стена. Щом пристъпи напред, разбра, че отзад наистина имаше скална стена. Джейс бе прав. От това ждрело не можеше да се излезе. Каменните стени от двете страни на водопада се простираха чак до мястото, където бе той.

Грохотът на водопада бе почти оглушителен. Ейми зърна отвора на пещерата и остана доволна, че Джейс бе решил да не се скрият вътре. Там изглеждаше тъмно и призрачно. Предпочиташе да е на открито.

Възмутените писъци на птиците се чуваха приглушено толкова близо до водата, че тя се изненада, когато Дърк Хейли неочаквано изскочи от тропическия каньон. Ейми се присви и се опита да види какво става, но в следващия момент пред очите й бе крачола му. Забеляза, че бе далече от примката, поставена от Джейс.

Господи, каза си безпомощно тя, ако Хейли видеше първо Джейс, мъжът, когото обичаше, нямаше да има никакъв шанс. Щеше да бъде истинска мишена. Очевидно преследвачът се колебаеше и се опитваше да прецени положението.

— Хайде, Хейли — прошепна Ейми и се опита да му внуши какво да прави. — Още две крачки. Само две.

Крачолът се скри от погледа й. Тя реши, че той претърсва каньона, защото бе усетил, че има капан. Разбра, че му трябва малък тласък. Нещо трябваше да го убеди да влезе в пещерата. Защо ли стана изведнъж толкова предпазлив? Сигурно бе заподозрял нещо. Да не го изпуснат в последния момент?

Ако Хейли преценеше, че са в пещерата, може би щеше да остане да ги чака отвън. Колко дълго можеха двамата с Джейс да останат скрити?

— Ласитър! — Птиците отново подеха сърдитата си песен, когато Хейли ги стресна. — Ласитър, двамата с жената нямате никакъв шанс. — Хейли не направи крачка към капана. По дяволите, помисли си отчаяна Ейми. Аз съм виновна. Хейли щеше да реши да чака отвън, можеше дори да забележи къде се бе скрил Джейс, а той бе съвсем близо! Ако подухнеше вятър или някоя птица кацнеше на издайнически клон, тогава бе свършено.