Джейн Кренц - Маската

Тя реши да действа единствено за да не се излага Джейс на опасност. Без дори да помисли, скочи напред и се втурна през водопада към отвора на пещерата. В тези няколко секунди даде възможност на Хейли да се прицели. Преследвачът стреля веднъж, след това само по навик и хукна напред право в капана, заложен от Джейс.

Непохватността на Ейми спаси живота й. Кракът й се закачи на камък, скрит от падащата водна стена, и в следващия момент тя се строполи по корем, а куршумът на Хейли бръмна над главата й и се удари в стената на пещерата. Остана да лежи там, където бе паднала, благодарна за пръв път в живота си за недостатъка си.

Ядосаният вик на Хейли се чу над грохота на водата и Ейми отново скочи на крака. Задържа се с една ръка за хлъзгавата стена и надникна навън. Не успя да види нищо през водата, затова пристъпи към входа.

Борбата в каньона бе най-жестокото зрелище, което бе виждала. Бе много по-различно от свадата на моряците в „Змията“. Този път бе на живот и смърт.

Очевидно Джейс бе успял да омотае глезените на Хейли със скритото въже и го бе повалил. След това бе изскочил от скривалището си, за да се възползва от единствения си шанс.

Двамата замахваха ожесточено един срещу друг, докато се търкаляха по земята. Пулсът на Ейми се ускори и устата й пресъхна от напрежение, докато тичаше към двамата мъже. Не биваше да забравя, че единият имаше пистолет.

Забеляза оръжието на сантиметри от ръката на Хейли, която отчаяно се опитваше да го достигне. Блясъкът на ножа в ръката на Джейс й подсказа какво ще стане. Хейли бе силен и успяваше да задържи противника си, докато опипваше земята за пистолета.

Тя се наведе и стисна студения метал, а сетне отстъпи назад. Когато Хейли разбра, че вече няма шанс, той стрелна ръце към гърлото на Джейс.

Джейс бе наполовина притиснат под него и се опитваше да се измъкне на една страна. Докато противникът му се гърчеше, за да се намести, преди да действа отново, Джейс се превъртя върху него и го притисна. След секунда бе опрял ножа в гърлото на Хейли.

— Само смей да мръднеш, и ще ти прережа гърлото — изръмжа Джейс.

Хейли лежеше неподвижен, а гърдите му се повдигаха от усилието. Наблюдаваше мъжа с ножа, обзет от безсилна ярост. Очевидно бе повярвал на заплахата.

Ейми не смееше да помръдне, шокирана от насилието, на което бе станала свидетелка. Това са те мъжете, каза си истерично тя. Това са диваци, нищо повече от примитивни диваци.

И ето че в тази тропическа гора цивилизацията й се стори далечна химера.

— Какво ще правим с него? — извика Ейми над ръмженето на мотора. Погледна отвратена към кърмата на малката лодка, където се бе свил добре завързаният Дърк Хейли. Той не бе казал почти нищо, докато се връщаха към плажа, но тя имаше чувството, че бе нащрек и щеше да използва дори най-малката им грешка, за да избяга.

— Ще го закараме на Каупър — отвърна Джейс и внимателно подкара лодката. — Той ще реши какво да прави с него.

— Каупър ли? — намръщи се Ейми. — А, да. Местният представител на закона, с когото ме заплашваше.

Джейс се обърна към невинното изражение, изписало се по лицето й.

— Никога не съм те заплашвал с Каупър — изръмжа той.

Тя почти не го чуваше над шума на мотора.

— Напротив, направи го — отвърна небрежно Ейми и се облегна назад. — Искаше да ме накараш да отида при него, когато заварихме стаята ми обърната наопаки, не помниш ли? Ако не дойдех с теб, щях да се озова в офиса му, за да му обясня какво става. Това си беше заплаха.

— Като виждам какво стана, трябваше отдавна да съм те изпратил при него. Може би щяхме да спим спокойно, ако бяхме предали нещата, на когото трябва.

Тя не обърна внимание на думите му.

— Сигурно Хейли е претърсил стаята ми онази нощ.

Хейли я погледна злобно и отново зарея поглед към хоризонта.

— Може би Каупър или някой по-висшестоящ ще открие защо тази маска е толкова важна. — Джейс насочи лодката възможно по-близо до брега, за да избегне вълните. — Ще вземем водолазен костюм и ще я измъкнем от дъното.

— Ще бъде много вълнуващо — заяви доволна Ейми и пленникът отново я погледна злобно. — Може ли да дойда с теб, когато я вадиш?

— Не се вълнувай чак толкова — отвърна студено Джейс. — Да не би да забрави, че заради теб за малко да ни убият?

Тези думи веднага я отрезвиха. Тя протегна ръка, за да го докосне, очите й пълни с вина.

— Разбира се, че не съм забравила, Джейс. Съжалявам, че те забърках в това. Нямах право. Проблемът си беше мой и в никакъв случай не биваше да замесвам невинни хора.