Джейн Кренц - Маската

— За Бога! — изръмжа той раздразнен. — Не ти говорех, че си ме въвлякла! Много добре знаеш за какво става дума още от самото начало! Искам да кажа, че трябваше веднага да ми кажеш в какво си се забъркала! Защо, за Бога, не ми каза за бележката? — Джейс кимна към Хейли.

— Защото знаех, че няма да ми позволиш да се срещна сама с него — опита се да обясни Ейми. Ставаше ясно, че търпението на Джейс бе на изчерпване.

— Браво, познала си — изсъска той. — Естествено, че нямаше да ти позволя да се срещнеш сама с него. Тогава нямаше да се налага да правим всички тези упражнения.

— Джейс, трябваше да разбера каквото мога за маската! Нали затова дойдох на Сейнт Клер!

— Ами ако те беше убил? Какво щеше да стане тогава, Ейми? Нямаше да има никакъв отговор.

Тя настръхна.

— Не знаех, че ще бъде толкова опасно, Джейс. За Бога! Не съм глупачка!

— Вече имам собствено мнение по този въпрос! — сопна се остро той.

Ядосаната Ейми го погледна изпепеляващо.

— След като имаш толкова ниско мнение за интелигентността ми, мога само да ти кажа, че и ти не се отличаваш с особен ум. Само един глупак може да се хване с друг глупак… — Веднага замълча, защото се ядоса още повече, че бе допуснала да си изпусне нервите. Всичко се дължеше на напрежението, реши тя. Беше подложена на огромно напрежение.

— Само един глупак може да си легне с друг глупак — заяви студено Джейс. — Може и да си права.

Ейми преглътна, защото усети, че бе сбъркала.

— Джейс, много съжалявам — заизвинява се тя. Беше й трудно да покаже колко съжалява, защото гласът й едва се чуваше над бумтенето на двигателя.

— Стига вече — сряза я той. — Ще ми обясниш колко много съжаляваш, когато се върнем в града.

Ейми млъкна и се нацупи също като пленника. Това никак не притесни Джейс. Изглежда се бе замислил над други неща. Тя се загледа в строгия му профил. Влюбена съм в него, каза си нещастно. Може да ми крещи колкото иска, може и аз да му крещя, ала накрая и двамата сме готови да отстъпим. Тази сутрин й бе спасил живота. От една страна това щеше да скрепи връзката им. Ейми се размърда притеснено.

За пръв път признаваше, че това бе връзка и мисълта я уплаши. Всъщност не бе истинска връзка, заради себе си трябваше да си внуши, че бе просто едно приключение за разнообразие, защото краят бе предопределен и всичко щеше да приключи, когато тя си тръгнеше от Сейнт Клер. И без това щеше да й е безкрайно трудно да преглътне болката, че не може да има мъжа, когото обича. Добре поне, че любовта бе цивилизовано чувство. С времето, след като заминеше далече от него, Ейми щеше да забрави Джейс. Времето и разстоянието щяха да я излекуват.

Имаше и още едно чувство, че се бе обвързала с него, че бе негова, което не можеше да нарече цивилизовано. Колко дълго щеше да остане в нея? Дали докато си тръгнеше от Сейнт Клер, или докато бе жива? Тя потръпна под жаркото слънце.

След няколко минути видя кея и изпита истинско облекчение. Вече бе оживено и всеки се бе заел с работата си. Гледаха ги любопитно, докато Джейс побутваше пленника на кея.

— Виждам, че си ходил за риба, Ласитър — подметна мъж от съседна лодка, докато оглеждаше Хейли.

— Развеждах туристи — отвърна сухо Джейс.

— Да ти помогна ли? Туристите трябва да останат доволни от престоя си тук — изсмя се друг и прибра ножа, с който почистваше риба. — Имаш ли нужда от помощ?

— Ще се справя. Благодаря. Да сте виждали Каупър тази сутрин?

— Може и да не е за вярване, но днес си е в офиса. Видях го преди час, когато отивах да закусвам.

— Не може да бъде! — измърмори Джейс и побутна Хейли. — Да вървим, Ейми. Фред ще има да пита.

Тя послушно тръгна до него. Дрехите й бяха изсъхнали, ала стояха твърди от морската вода. Хейли гледаше пред себе си и не издаваше нито мислите, нито чувствата си. Нито се дърпаше, нито се опъваше, докато Джейс го побутваше към малката сграда недалече от хотел „Марина“. На вратата имаше надпис, поизбелял и станал нечетлив с времето.

Джейс отвори и се озоваха пред старо метално бюро, отрупано със стари вестници и документи, отзад счупен стол на колелца и много шкафове. Имаше и стар телекс, който весело бръмчеше. Мъж към петдесетте, едър, със светлокестенява коса, се бе навел над машината и четеше пристигащото съобщение. Вдигна поглед веднага щом Джейс влезе с Хейли и Ейми.

— Джейс! Какво, по дяволите, правиш тук? Кого ми водиш?

— Добро утро, Фред. Доведох ти малко работа, страхувам се.

— Няма спокойствие за мен — отбеляза мрачно Фред и скъса получения телекс. — Месеци наред нямах никаква работа, откакто се наложи да отида да спипам онзи, дето се опитваше да товари ненапръскани плодове. А тази сутрин ме чакат какви ли не изненади. Нали знаеш колко много мразя вълненията и изненадите — въздъхна мрачно той.