Джейн Кренц - Маската

След няколко минути краката й докоснаха песъчливото дъно и Ейми излезе на брега. Без да обръща внимание на мокрите си дрехи, тя се обърна, за да види какво става в морето.

Щом погледна, Джейс й помаха да се скрие в палмовата горичка. Очевидно искаше да се махне от мястото, където биха я застигнали куршумите. Ами той?

Сигурно има някакъв план, повтаряше си Ейми, докато подтичваше към горичката. Не можеше да се остави да бъде застрелян заради някаква маска. Скри се сред палмите.

Изстрелът прогърмя в мига, в който тя се скри. Ейми се завъртя като обезумяла и погледна двете лодки.

— Господи, Джейс! — Не успя да го види.

Дърк Хейли беше надвесен над водата, стиснал пистолета в протегнатата си ръка. Докато Ейми го наблюдаваше, той продължи да стреля.

Сигурно Джейс нарочно бе скочил във водата, каза си тя, макар че не бе убедена дали бе станало така. Нима се бе надявал да преплува до брега под водата? Хейли щеше да го забележи веднага щом излезеше. А стъпеше ли на пясъка, щеше да е чудесна мишена. Може би щеше да успее да си сдържи дъха и да подлъже Хейли, като го накара да си мисли, че го бе убил.

Единствената друга възможност, която не искаше да си представя, бе, че Джейс е бил убит. Може би Хейли го бе уцелил в мига, в който Джейс бе скочил зад борда.

— Не! — прошепна Ейми, защото не можеше да приеме тази възможност. Това бе невъзможно. Не можеше да понесе подобна мисъл.

Хейли отново стреля във водата, след това се завъртя и започна да оглежда брега, за да види къде бе тя. Забеляза вбесеното му изражение, когато вдигна пистолета си и го насочи към нея. Дали я виждаше сред палмите? Погледна образуванията от лава от дясната си страна.

Инстинктивно се бе прикрила зад причудливите скали. След секунда два изстрела проехтяха над нея, Ейми затвори очи и клекна.

— Ейми!

Гласът на Джейс я накара бързо да отвори очи.

— Джейс! Господи! Как се озова тук? — възкликна тя, вече във възторг, че го вижда. Бе на около пет метра от нея и май се бе измъкнал от скалите, които опасваха залива. Хейли нямаше да може да го види от моторницата. Нов куршум се заби в скалите зад тях. — Мислех, че си във водата. Страхувах се… — Ейми замълча, защото не посмя да произнесе думите.

— Познавам острова доста по-добре от Хейли. — Той изпълзя при нея. — Има подводни пещери в края на залива. Гърлото на едната е тук. — Джейс посочи с брадичка скалите, които тя бе оглеждала, докато бе завързана за палмата. — Често съм плувал тук. — Ейми не виждаше нищо, но долови бучене от вода, която се разбиваше на някакво закътано място. — Островът е вулканичен и има много такива места. — Той клекна до нея, за да не го види Хейли. — Добре ли си?

— Да. О, Джейс, много съжалявам. Забърках такава каша — замънка тя.

— Забърка и още как — съгласи се той, макар и с известно съчувствие. — И все още не сме се измъкнали. Хейли е побеснял.

— Меко казано. — Проехтя нов изстрел. — Какво направи с маската?

— Пуснах я през борда, когато скочих от лодката — обясни небрежно Джейс. — Което означава, че имаме проблем. Хейли не получи маската, ала има двама свидетели, които могат да го обвинят в отвличане и нападение. Дори на този забутан остров убийството е сериозна работа. — Проехтя нов изстрел и парче откъртена скала бръмна покрай главата на Ейми. — Хайде, ела, трябва да се махнем от това място. — Без да я чака, той я дръпна след себе си и я поведе към неравната вулканична скала. — Наведи се.

Тя остана на колене и длани и се опита да не обръща внимание на пораженията, които нанасяше спечената лава. Ако предстоеше да се придвижват по този начин, и дланите и коленете й щяха да станат на лентички, помисли си отчаяно Ейми.

— Той спря да стреля — отбеляза след няколко минутки тя, когато Джейс стигна до края на скалите и се сниши на пясъка. Протегна ръка, за да й помогне.

— Сигурно защото в момента гребе към брега — обясни мрачно той, стисна пръстите й, обърна ръката й и огледа издраните й длани. — По дяволите! Виж си ръцете!

Ейми отдръпна рязко пръсти.

— Сигурна съм, че и твоите не са в по-добър вид. Може ли да си ги сравним по-късно? Какво ще правим сега? — Тя извърна притеснено поглед назад през рамо, но не видя никой. Скупчените вулканични скали ги криеха от Дърк Хейли.

— Какво правят разумните хора, когато са изправени пред въоръжен побеснял тип? Бягат. — Джейс я стисна за ръката, потели я напред и двамата хукнаха към преплетените палми и папрат.

— Да не би да мислиш, че ще ни преследва? — задъхваше се Ейми и се опитваше да не се препъва в гъстата растителност. Над тях се разкрещяха възмутени птици.