Джейн Кренц - Маската

Хейли мълчеше и очевидно нямаше никакво желание да си говори с нея. Направи си кафе, но на нея не предложи. Тя продължаваше да седи с вързани на гърба ръце. Слънцето вече бе мъчително горещо и Ейми усети как потта й попива в памучната тениска. Господи, навън бе толкова горещо. Щеше да изгори. Не че имаше значение, ако той я убиеше, напомни си мрачно тя.

Къде беше Джейс?

Усети нарастващото напрежение на Хейли и това още повече я изнерви. Ако имаше нещо по-лошо от това, да си изправена пред мъж с пистолет, то бе да си изправена пред нервен мъж с пистолет. Искрено се надяваше той да не бе непохватен като нея, когато бе под напрежение.

Чу се приглушено бръмчене на мотор още преди да видят малката лодка, която пореше вълните. Хейли чу звука веднага и се показа от сенчестата кабина, за да застане до Ейми, докато лодката наближаваше. Джейс бе застанал на носа. Нямаше съмнение, че бе дошъл сам. На лодката нямаше кабина, която да скрие втори човек.

— Я виж ти! Глупакът е решил да се прави на честен — измърмори облекчен Хейли. За пръв път Ейми усети колко несигурен бе бил за действията на Джейс. Сигурно се бе притеснявал дали другият мъж няма да измисли нещо неочаквано, каза си отвратена тя. Нямаше съмнение, че Дърк Хейли не ценеше особено женския живот, че над всичко бе маската. Как да му каже, че приятелят й бе различен?

Бе готова да заложи на Джейс. Обичаше го.

Моторът на лодката угасна след миг, въпреки че тя бе още далече от моторницата.

— Ейми, добре ли си? — провикна се Джейс.

От мястото си забеляза, че лицето му бе мрачно.

— Отговори му — сръчка я Хейли с пистолета.

— Да. Да, Джейс, добре съм. — Гласът й прозвуча немощен, ала той изглежда чу.

— Носиш ли маската? — провикна се Хейли.

Джейс вдигна дясната си ръка. Държеше въже, а на края му висеше маската. Към нея бе завързана метална тежест. Маската се поклащаше лениво точно над вълните.

— Ето я. Както виждаш, ако не съм аз да я държа, ще падне, а водата е доста дълбока тук, Хейли. Ще ти трябва водолазна екипировка и много време, за да се добереш до дъното, ако въжето се измъкне от ръката ми. А то със сигурност ще се измъкне, ако нараниш Ейми или стреляш по мен.

Хейли изруга тихо, но цветисто.

— Готов съм на сделка, Ласитър. Вземи си жената. Искам само маската.

— Твоя е — увери го Джейс. — Само че ще тръгне към дъното, ако нещо се случи на Ейми.

— Ела по-наблизо, за да се качи тя в лодката ти, а след това ще ми подадеш маската — настоя веднага Хейли.

Джейс изви презрително устни.

— Ти ме вземаш за пълен глупак, Хейли. Щом пипнеш маската, ще ни застреляш и двамата. Защо ли ми се струва, че не гориш от желание да оставиш живи свидетели?

— Не си в положение да се пазариш, Ласитър! Ще я убия, ако не ми предадеш маската, знаеш, че ще го направя!

— Знам. Освен това знам, че маската означава за теб много повече от живота й. Имам предложение. — Той зачака отговорът на другия мъж.

— Казвай.

— Освободи Ейми. Тя ще доплува до брега. Когато е на сигурно място, ще дойда при теб и ще ти дам маската. Ще трябва да ме застреляш, ако нещо не ти харесва.

— Въоръжен ли си? — попита Хейли след кратко мълчание.

— Не съм.

— Докажи! — настоя мрачно Хейли.

Бавно, без да изпуска висящата на въжето маска, Джейс свали кремавата си риза. След миг застана гол до кръста, само по прилепналите си панталони в защитен цвят. Очевидно бе, че не бе скрил пистолет.

Хейли обмисли предложението и Ейми усети, че напрежението му расте. Стоеше неподвижна и не смееше да го разсейва.

— Добре, Ласитър, съгласен съм.

Тя скочи.

— Недей, Джейс! Той ще те убие.

Хейли я стисна за ръката и я дръпна към себе си.

— Млъквай — изсъска той гневно.

— Ейми, подчинявай му се. Скочи от борда и плувай към брега — настоя Джейс.

— Ама, Джейс…

— Ейми! — Гласът му стана властен, както когато се намеси, за да прекрати боя в бара си. — Скочи през борда и плувай към брега. Без повече приказки! Мърдай, жено!

Тя замълча и погледна ширналата се вода. Той искаше от нея да следва плана му. Джейс не беше глупав. Може би знаеше какво прави. Усети, че Хейли нетърпеливо я освобождава от въжето. След миг ръцете й бяха свободни. След това я блъсна злобно.

— Хайде, махай се. Не ми се чака повече, отколкото трябва, дяволите да те вземат! Плувай към брега.

Ейми хвърли последен поглед към Джейс, спусна крака през борда и скочи във водата. Приятният хлад бе истинско облекчение след жаркото слънце, ала тя не се зарадва. Докато замахваше към брега, си каза, че по нейна вина Джейс сега бе в ужасна беда. Как бе възможно да е такава глупачка и да си въобрази, че ще успее сама да се справи с Дърк Хейли?