Джейн Кренц - Маската

— Скрита е. Говоря напълно сериозно. Маската е единственият спомен на племенника ми от баща му. Искам да знам защо е толкова ценна и чак тогава ще реша какво да направя с нея.

— Изобщо не си имала намерение да ми я предадеш, нали? — изсъска Хейли с толкова злоба, че тя се стресна. — Малка лъжлива мръсница! Срещна се с мен, за да разбереш защо е толкова важна маската!

— Ако докажете, че имате право да вземете маската, ще ви я дам — опита се да обясни Ейми, обзета от паника. — В противен случай остава за Крейг.

В ръката му се появи пистолет. В първия миг дланта му беше празна, а в следващия смъртоносното дуло бе насочено към нея.

Тя не знаеше какво да направи. Остана неподвижно на мястото си, а след това, без да мисли, се завъртя, готова да побегне. Беше напълно безсмислено да се бяга от куршум, каза си Ейми, ала нямаше какво друго да направи. Може би той нямаше намерение да я убие, докато не се добере до маската!

Не успя да направи дори две крачки. Ръката на Хейли я стисна през устата и пистолетът се оказа допрян зад ухото й.

— Да не би да си въобразяваш, че ще позволя на някаква гнусна лъжкиня да ме измами? — дърпаше я той. — Маската е моя и ще я получа без повече тапи игри! Качвай се на лодката!

Ейми се отпусна, но Хейли лесно я повдигна и я подхвърли в моторницата, завързана на кея. Тя отвори уста да изпищи, когато той я пусна, ала в същия миг Хейли насочи пистолета към нея.

— Все още няма да те убия — измърмори той, — но ще го използвам, за да те накажа, ако не мълчиш. Ако не искаш да прекараш следващите няколко часа в безсъзнание, най-добре се дръж прилично.

Хейли не я изпусна от поглед, докато развързваше моторницата. След това я натика в кабината и заключи вратата от външната страна. Ейми наблюдаваше безпомощно как пали двигателя и безопасният остров Сейнт Клер се отдалечава.

Ейми се беше сгушила в кабината, докато Дърк Хейли прекарваше огромната моторница към далечния край на Сейнт Клер. Наблюдаваше как бреговата линия криволичи покрай прозореца и се чудеше какви ли са намеренията на Хейли. Претърси набързо кабината, но не откри нищо полезно, нямаше дори кухненски нож. Ами сега?

На Сейнт Клер нямаше други селища, освен града с пристанището, така че тя не се учуди, когато Дърк Хейли пусна котва в малко заливче, където не се виждаше жива душа. Когато той отключи вратата на кабината, Ейми се завъртя вбесена към него и се постара да прикрие страха си.

— Май ще трябва да действаме по трудния начин — измърмори Хейли, премести пистолета в лявата си ръка и посегна към ръката й. — Ела.

— Като ме убиеш, няма да постигнеш нищо. — Устата й пресъхна, докато той я теглеше към палубата. — Аз съм единствената ти връзка с маската! — Трябваше да запази спокойствие и да продължи да се пазари. Това бе единствената й надежда.

— Може и да си връзката ми с маската, ала не и по начина, по който си мислиш. Надявай се да си направила добро впечатление на Ласитър, докато сте се търкаляли в леглото.

— За какво говориш? — успя да попита тя, обзета от нов страх. Ръцете й трепереха и Ейми се препъна, докато вървеше към малката стълба, спусната от едната страна.

— Ти си ключът към маската, но няма да те изпратя да я вземеш. Ласитър също знае къде се намира, нали? Сигурен бях — възкликна Хейли, когато забеляза напрегнатото й изражение. — Сега ще разберем дали държи достатъчно на новата си играчка в леглото и дали ще я размени за маската. Надявай се да не знае каква е стойността на маската. Ако е разбрал, отсега ти казвам, че няма да я смени, за да си върне топлото ти тяло в леглото. Ще може да си купува колкото иска топли тела, ако е разбрал. Хайде! Престани да се дърпаш. Влизай в лодката. — Тя за малко не падна през борда, докато се прехвърляше в поклащащата се лодка до моторницата. Никога през живота си не се бе чувствала толкова непохватна. Какво ли щеше да направи Хейли, ако случайно паднеше във водата? Дали да не се опита да го направи нарочно? Необмисленият й план се провали почти веднага. — Сложи си ръцете зад гърба — изръмжа грубо Хейли и посегна към въжето в малката лодка. Стегна китките й така, че Ейми не можеше да помръдне. Ако паднеше във водата, това щеше да означава сигурна смърт. Най-вероятно щеше да се удави. Дори да се опиташе да се добере до брега, нямаше да успее да се справи, защото Хейли бързо щеше да я настигне. И двамата мълчаха, докато той гребеше към плажа. Щом пристигнаха, Хейли грубо я изкара от лодката в плитката вода на залива. Тя зашляпа към пясъка с натежалите си от поетата вода сандали. — Искам да съм сигурен, че ще те намеря, когато се върна — обясни със студен глас той и я побутна към една палма. Завърза я стегнато към дървото. — Да не си посмяла да бягаш. Ще бъде доста интересно какво ще направи Ласитър. Надявай се да не е достатъчно умен, за да разбере, че маската струва повече от теб.