Джейн Кренц - Любов по неволя

— Мистър Марч е прав, Лавиния. — Емелин седна в единственото свободно кресло и се обърна към леля си. — Повярвай ми, има смисъл да работите заедно. Така ще се, справите по-бързо. Казах ти го тази сутрин, преди да излезеш от къщи, за да провериш адреса на Хазълтън Скуеър.

Лавиния премести злобен поглед от Емелин към Марч. Знаеше, че няма друг изход, освен да се съгласи. Беше логично тя и Тобиас да обединят силите си. Нали само преди час бе употребила същия аргумент пред Джоан Доув?

Огледа Тобиас с присвити очи и попита язвително:

— Откъде да знам, че мога да разчитам на вас, мистър Марч?

— Разбира се, че не можете да знаете. — За разлика от усмивката, с която бе поздравил Емелин, усмивката, отправена към нея, не беше топла, а хладна и развеселена. — Също както аз няма как да знам дали мога да ви вярвам или не. Но не виждам разумна алтернатива. И за двама ни.

Емелин чакаше напрегнато.

Лавиния продължаваше да се колебае. Надяваше се да й хрумне още някое възражение, но не би.

— По дяволите. — Тя забарабани с пръсти по писалището. — По дяволите!

— Много добре знам как се чувствате — заяви Тобиас. Лицето му остана напълно безизразно. — Думата, която ми хрумва, е примирение. Прав ли съм?

— В действителност определението „примирение“ съвсем не е достатъчно да изрази дълбочината на чувствата ми в момента. — Лавиния се облегна назад и се хвана здраво за облегалките на стола си. — Е, добре, сър, след като всички сме убедени, че е разумно и логично, аз съм готова да обмисля възможностите за партньорство с вас.

— Отлично. — Очите на Тобиас блеснаха триумфално и той не направи опит да го скрие. — Това ще направи нещата много по-прости.

— Съмнявам се, и то сериозно. — Лавиния изправи гръб. — Въпреки това ще се впусна в експеримента. Вие започвате пръв.

— Какво означава това?

— Да ми покажете доверието си, естествено. — Тя го дари с най-сладката усмивка, на която беше способна. — Разкажете ми какво знаете за Джоан Доув.

— Коя е Джоан Доув?

— Пфу! — Лавиния се обърна към племенницата си. — Знаех си. Виждаш ли, скъпа? Няма смисъл. Мистър Марч има по-малко информация от нас. Не разбирам каква полза бих имала да си сътруднича с него.

— Стига, Лавиния. Трябва да му дадеш шанс.

— Тъкмо това направих. Но разбрах, че е безполезно.

Тобиас я погледна с добре изиграна скромност.

— Мисля, че мога да ви предложа нещо, мисис Лейк.

Лавиния не си направи труда да скрие недоверието си.

— И какво е то?

— Предполагам, че Джоан Доув е личността, която живее на Хазълтън Скуеър.

— Какво брилянтно умозаключение.

При сарказма в гласа й Емелин трепна, но Тобиас изобщо не реагира.

— Признавам, че не знам нищо за нея — продължи все така спокойно той, — но няма проблеми за сравнително кратко време да събера обширна информация.

— И как ще го направите? — попита с неволно любопитство Лавиния. Все още имам да уча много за новата си професия, напомни си тя.

— Разполагам с широка мрежа от информатори в цял Лондон — отговори с лека усмивка Тобиас.

— Шпиони, искате да кажете?

— Не. Просто група надеждни колеги, готова да продават информация.

— Това звучи дори по-зле от банда шпиони.

Обидната забележка увисна тежко в малкото помещение.

— Мога да проведа някои разследвания, но вярвам, ще се съгласите с мен, че това ще е само губене на време. Сега въпросът е да обединим усилията си и да ги съсредоточим върху главното. Ако ми разкажете какво сте научили от разговора с Джоан Доув, ще напреднем по-бързо.

Емелин извика изненадано.

— Лавиния, наистина ли си говорила с тази жена?

— Разбира се — отговори пренебрежително лелята. — Удаде ми се случай и се възползвах от него.

— Но ти ме увери, че само ще огледаш къщата и улицата и ще постоиш там, за да видиш кой влиза и излиза. — Загрижена, Емелин смръщи чело. — Защо не ми каза, че смяташ да влезеш в къщата и да говориш с обитателите й?

В погледа на Тобиас светнаха опасни искри.

— Мис Емелин е напълно права, мисис Лейк. Не сте споменали, че наистина сте разговаряли с Джоан Доув.

— За мен беше ясно, че дамата е една от многото жертви на изнудвана Холтън Феликс. — Лавиния усещаше студеното неодобрение на мистър Марч с всяка частица от тялото си и полагаше огромни усилия да го пренебрегне. — Реших да кова желязото, докато е горещо.

— Но, лельо Лавиния…

— И какво, по дяволите, й казахте? — попита с едва сдържан гняв Тобиас.

— Очевидно е — обясни Емелин вместо леля си, — че Лавиния се е възползвала от случая да получи информация от дамата и да си намери нов клиент.