Джейн Кренц - Любов по неволя

— Клиент ли? — Тобиас погледна объркано девойката.

— Стига, Емелин — намеси се с твърд глас Лавиния. — Не е необходимо мистър Марч да знае всичко за моите лични дела. Сигурна съм, че това изобщо не го интересува.

— Напротив, напротив — възрази Тобиас. — Уверявам ви, че в момента изпитвам голям интерес към всичко, което ви засяга, мисис Лейк. Дори най-дребният детайл е от извънредна важност.

Емелин изгледа Лавиния със смръщено чело.

— При тези обстоятелства нямаш право да оставиш мистър Марч в неведение. Той и без това ще узнае истината. Рано или късно.

— Бъдете уверена — намеси се Тобиас, — че ще стане по-скоро рано. Какво, по дяволите става тук, мадам?

— Просто се старая да печеля прехраната си и да помагам на племенницата си, без да се продавам на улицата — отговори сковано Лавиния.

— И как по-точно печелите прехраната си?

— Много добре знаете, че бях принудена да си търся нова работа, сър, и това стана само по ваша вина. Заради вас трябваше да търся начин да си осигуря що-годе стабилен доход.

Тобиас скочи от мястото си.

— Проклятие! Ще ми кажете ли най-после каква е новата ви професия?

Емелин го погледна с мек укор.

— Нямате никаква причина да се вълнувате толкова, сър. Признавам, че новата професия на Лавиния е малко… необикновена, но ви уверявам, че е напълно почтена. Истината е, че вие я наведохте на тази мисъл.

— Проклятие! — изсъска Тобиас, застана пред писалището и се опря с две ръце на плота. — Кажете ми какво работите!

Тонът му беше напълно достатъчен да вбеси Лавиния. След кратка пауза тя вдигна рамене и отвори малкото средно чекмедже на писалището си. Извади една от новите си визитни картички и без да каже дума, я плъзна по полираната махагонова повърхност точно пред него, за да може да я прочете.

Тобиас погледна объркано картичката. Тя проследи погледа му и прочете заедно с него:

ЧАСТНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ

Дискретността е гарантирана

Лавиния въздъхна тихо и се подготви за най-лошото.

— Имате нерви като въжета. — Тобиас вдигна картичката към очите си. — Значи сте влезли в моя бранш. Но какво, за бога, ви кара да вярвате, че притежавате необходимата квалификация?

— Доколкото успях да установя, за тази професия не е необходима специална квалификация — отговори твърдо Лавиния. — Нужна е само готовност да задаваш куп въпроси.

Тобиас присви очи.

— Това означава, че сте се опитали да накарате Джоан Доув да ви наеме, за да намерите дневника, прав ли съм?

— Предложих й да си помисли няма ли да е по-изгодно за нея да ми плати за разследванията, които смятам да проведа.

— Наистина сте луда.

— Струва ми се малко странно, че поставяте въпроса за моята вменяемост, мистър Марч. Преди три месеца в Рим аз бях сериозно загрижена за вашата.

Тобиас хвърли визитната картичка на писалището. Тя прелетя във въздуха и падна точно пред нея.

— Ако не сте луда — продължи той с безизразен глас, — тогава сте пълна идиотка. Защото нямате представа за вредата, която може би сте причинили днес. Нито пък за опасността, на която се излагате.

— Аз, разбира се, знам, че се излагам на известна опасност. Все пак снощи видях главата на мистър Феликс.

Тобиас заобиколи писалището с учудваща бързина, въпреки че куцането му пролича по-силно от всякога. Протегна ръце, сграбчи Лавиния за раменете и я изправи на крака. После я вдигна високо във въздуха и краката й вече не докосваха пода.

Емелин скочи от креслото си.

— Мистър Марч, какво правите с леля ми? Веднага я пуснете!

Тобиас изобщо не й обърна внимание. Беше изцяло съсредоточен върху Лавиния.

— Вие сте една малка глупачка. Защо непременно трябва да се забърквате в тази каша? Имате ли изобщо представа какво рискувате? Трябваха ми няколко седмици, докато разработя плана си, а сега вие идвате и за един следобед унищожавате всичко.

Лавиния видя дивия гняв в очите му и гърлото й пресъхна. Съзнанието, че той притежава силата да я извади от равновесие, беше вбесяващо.

— Пуснете ме, сър.

— Не. Ще ви пусна едва когато се съгласите да работим заедно.

— Защо да работя с вас, след като имате толкова лошо мнение за мен?

— Ще работим заедно, защото случилото се днес доказа, че не мога да рискувам да ви оставя без надзор. Няма да ви позволя да продължите разследването на своя глава. В никакъв случай, мисис Лейк. Вие имате нужда от пазач.

Последните му думи никак не й харесаха.

— Как мислите, мистър Марч, можете ли да ме държите вечно във въздуха? Съвсем скоро ще се наложи да ме пуснете.