Джейн Кренц - Любов по неволя

Тобиас сгъна грижливо сивия лист и се запъти към вратата.

— Не е заключено. — Извади малкия пистолет от джоба на палтото и нареди тихо: — Отстъпи настрана, Лавиния.

— Съмнявам се, че мистър Хугет ни е примамил в капан. — Въпреки това тя изпълни нареждането и мина отляво, за да не се превърне в мишена за човека, който може би ги дебнеше вътре. — Господинът иска само да получи парите, които си му обещал.

— Склонен съм да се съглася с теб, но нямам намерение да поемам още рискове. Опитът ме научи, че в този случай нищо не е такова, каквото изглежда.

Включително и ти, каза си Лавиния. Ти си най-голямата изненада, Тобиас Марч.

Тобиас се притисна до стената, протегна ръка и отвори вратата. Посрещна ги тишина, смесена с болезнено познатата миризма на смъртта.

Лавиния се уви по-плътно в заетата от Емелин наметка.

— О, проклятие. Толкова се надявах, че вече няма да има трупове…

Тобиас огледа вътрешността и прибра пистолета в джоба си. Отблъсна се от стената и мина през вратата. Лавиния го последва колебливо.

— Не е нужно да влизаш — каза той, без да се обърне.

Тя преглътна и се опита да не вдъхва миризмата на смъртта.

— Лорд Невил ли е там?

— Да. Той е.

Тобиас направи още няколко крачки навътре, после се обърна наляво и изчезна в сенките.

Лавиния застана на прага, но не продължи навътре. От мястото, където стоеше, виждаше достатъчно. Тобиас бе клекнал на пода до тъмна, сгърчена фигура. Под главата на Невил се виждаше локва от засъхнала кръв. До дясната му ръка лежеше пистолет. Наоколо бръмчаха мухи.

Лавиния бързо извърна поглед и откри платно, което закриваше голям, безформен обект в ъгъла на помещението.

— Тобиас!

— Какво има? — Той вдигна глава и смръщи чело. — Нали ти казах, че не е нужно да влизаш.

— Там в ъгъла има нещо. Мисля, че знам какво е.

Лавиния прекоси помещението с енергични крачки и старите дъски заскърцаха жално. Тобиас също бе видял покритата фигура и не каза нищо. Изчака я да вдигне платното и двамата се вгледаха внимателно в недовършената восъчна сцена. Грубо моделираната фигура на жена, потопена в отблъскващ сексуален акт с едър мъж, приличаше досущ на скулптурите в галерията на Хугет. Лицето на жената не беше моделирано.

Инструментите на художника бяха наредени грижливо на масата в близост до сцената. Угасналите въглени в камината свидетелстваха, че доскоро тук е горял огън, за да се размеква восъкът.

— Много чисто и подредено, нали? — Тобиас стана и раздвижи скования си крак. — Убиецът и предателят е умрял от собствената си ръка.

— Така изглежда. Но какво ще кажеш за тайнствения художник?

Тобиас се взираше в недовършената восъчна сцена.

— Мисля, че в галерията на Хугет няма да се появят нови фигури.

По тялото на Лавиния пробяга тръпка.

— Питам се каква власт е имал Невил над художника. Мислиш ли, че е била някоя от бившите му любовници?

— Според мен е много вероятно никога да не узнаем отговора на този въпрос. Може би така е по-добре. Тази история трябва най-сетне да има край.

— Значи най-после свърши. — Джоан Доув отправи поглед към Лавиния, която седеше от другата страна на синьо-златния килим. — Облекчена съм да го чуя.

— Мистър Марч поговори с клиента си, който го увери, че скандалът ще се ограничи до минимум. Ще уведомят дискретно известни кръгове, че в последно време Невил е претърпял сериозни финансови загуби и в пристъп на депресия е посегнал на живота си. За жена му и семейството няма да е лесно, но финансовите загуби са за предпочитане пред държавната измяна и убийството, нали?

— Особено когато стане ясно, че финансовите загуби на лорд Невил съвсем не са толкова сериозни, колкото е вярвал, когато се е прострелял в главата — заяви подигравателно Джоан. — Нещо ми казва, че лейди Невил ще бъде много облекчена, когато узнае, че не е изправена пред разорение.

— Без съмнение. Освен това клиентът на мистър Марч е дал да се разбере, че скандалът трябва да бъде потушен и по други причини, не само за да бъдат защитени съпругата и семейството на Невил. Както изглежда, някои високопоставени господа не желаят да стане известно, че през войната са се доверявали на предател. Затова предпочитат да се престорят, че тази история никога не се е случила.

— От високопоставени правителствени чиновници може да се очаква точно такова поведение, не мислите ли?

Лавиния неволно се усмихна.

— Права сте.

Джоан се покашля.

— Ами слуховете, че мъжът ми е бил водач на криминална организация?