Джейн Кренц - Любов по неволя

Лавиния я погледна втренчено.

— Ако мога да вярвам на мистър Марч, тези слухове са умрели заедно с Невил.

Лицето на Джоан се разведри.

— Благодаря, Лавиния.

— О, няма нужда. Това е част от услугата.

Джоан посегна към каната с чай.

— Знаете ли, все още не мога да повярвам, че Невил сам е сложил край на живота си. Че е поднесъл пистолета към собственото си слепоочие. Според мен човек като него не би го направил. Дори за да запази честта на семейното име.

— Никога не се знае на какво е способен човек, когато е под силен натиск — обясни Лавиния.

— Много вярно. — Джоан наля чай с обичайните си грациозни движения. — Предполагам, че високопоставените господа, узнали за предателството на Невил, са упражнили много силен натиск върху жертвата си.

— Някой наистина го е направил. — Лавиния стана и изпъна ръкавиците си. — Е, това беше всичко. Извинете ме, но трябва да вървя. — Тя се обърна към вратата.

— Лавиния!

Тя спря и се обърна отново към домакинята.

— Да?

Джоан не бе станала от дивана.

— Много ви благодаря за всичко, което направихте за мен.

— Вие ми платихте хонорара, освен това ме препоръчахте на шивачката си. Това е пребогато обезщетение.

— Въпреки това — заяви решително Джоан. — Аз съм ви задължена. Ако има нещо, което мога да направя, за да се реванширам, моля ви без колебание да ме потърсите.

— Желая ви хубав ден, Джоан.

На следващия ден Лавиния тъкмо се беше зачела в Байрон, когато той дойде да я посети. Помоли я да се поразходи с него в парка и тя се съгласи. Затвори томчето със стихове, сложи си шапката, облече дълго палто и двамата излязоха заедно.

Не размениха нито дума, докато не стигнаха до скритата готическа руина. Той седна до нея на каменната пейка и се загледа в подивялата градина. Мъглата се бе вдигнала и слънцето правеше деня приятно топъл. Той се питаше откъде ли да започне. Но първа заговори Лавиния.

— Тази сутрин отидох при нея да поговорим за случая. Беше хладна и сдържана, както винаги. Разбира се, благодари ми, че съм спасила живота й. С обичайната си изисканост. И си плати.

Тобиас се настани по-удобно и сложи ръце на бедрата си.

— Крекбърн е наредил да преведат хонорара на банковата ми сметка.

— Винаги е хубаво е, когато ти плащат навреме.

Тобиас разглеждаше бъркотията от цветя и ярки зелени листа в подивялата градина.

— Така е.

— Всичко свърши. Наистина.

Тобиас не отговори и Лавиния му хвърли бърз поглед отстрани.

— Какво не е наред?

— Както каза, историята с Невил приключи. — Обърна се към нея и продължи: — Но аз мисля, че някои неща между нас все още са неизяснени.

— Какво искаш да кажеш? — Лавиния леко присви очи. — Виж, ако си недоволен от хонорара, който си получил от своя клиент, това си е твоя работа. Ти си човекът, сключил сделката с Крекбърн. Не можеш да очакваш от мен да споделя с теб хонорара от мисис Доув.

Това беше вече прекалено. Тобиас протегна ръце и я хвана за раменете.

— Проклятие, Лавиния, изобщо не става въпрос за пари!

Тя примигна няколко пъти, но не направи опит да се освободи от ръцете му.

— Сигурен ли си? — попита за всеки случай.

— Съвсем сигурен.

— Е, какви неизяснени неща има между нас?

Той помилва раменете й и се наслади на усещането за мека закръгленост, после се опита да намери правилните думи.

— Смятам, че работихме много добре като партньори. През цялото време.

— Наистина работихме добре, нали? Особено като се имат предвид извънредно трудните проблеми, с които трябваше да се справим. Началото беше ужасно, ако си спомняш.

— Имаш предвид срещата пред трупа на Холтън Феликс?

— Мислех по-скоро за начина, по който разруши магазина ми в Италия.

— Според мен събитията в Рим бяха едно малко недоразумение. Накрая го изяснихме, нали?

Очите й засвяткаха.

— Може да се каже. Заради това „малко недоразумение“ бях принудена да си търся нова работа. Но трябва да призная, че новата ми професия е с пъти по-интересна от предишната.

— Тъкмо за твоята нова професия искам да поговоря днес с теб — каза Тобиас. — Предполагам, ще продължиш да я упражняваш, въпреки че неколкократно изразих съмненията си?

— Със сигурност имам намерение да продължа с новото си занимание — увери го Лавиния. — Професията на частен детектив е безкрайно вълнуваща и възбуждаща, да не говорим, че понякога е и много доходна.

— Тогава ще ти кажа онова, което съм си наумил: не бих имал нищо против, ако и при други случаи работим заедно.