— Както стана ясно, това може да се окаже много полезно и за двама ни.
— Наистина ли мислиш така?
— Да, мисля, че можем да си бъдем много полезни.
— Като колеги?
— Да, като колеги. Бих предложил да обмислим много внимателно възможността да работим съвместно и за в бъдеще, разбира се, ако ни се удаде случай — заяви той, решен да й изтръгне съгласие.
— Партньори… — изрече Лавиния с напълно безизразен глас.
Жена като нея може да подлуди мъжа, помисли си Тобиас, но се постара да се овладее.
— Ще помислиш ли върху предложението ми?
— Да, обещавам да го обмисля сериозно.
Той я привлече по-близо до себе си.
— Добре, за момента ще се задоволя с това обещание — пошепна до устата й.
Лавиния обхвана лицето му с две ръце.
— Наистина ли ще се задоволиш?
— Да. Но те предупреждавам, че имам намерение да прибягна до крайни средства, ако се наложи, за да те убедя да ми дадеш положителен отговор.
Той развърза връзките на шапката й и я остави на пейката. Една по една свали ръкавиците от дивечова кожа. Поднесе ръцете й към устните си и целуна нежната кожа от вътрешната страна на китките.
Тя пошепна името му така тихо, че той едва го чу, и зарови пръсти в косата му. Целуна го по устата, той я притисна до себе си и се наслади на реакцията и, жива и безпокойна, изпълнена с пареща страст. Тя се стремеше към него и го изпълваше с голямата си, всепроникваща енергия.
Тобиас полегна върху каменната пейка и я привлече върху себе си. Вдигна полите й, за да се наслади на гледката на стройните крака в копринени чорапи. Тя отвори вратовръзката му и се зае с копчетата на ризата. Когато усети топлите й длани върху голите си гърди, дъхът му се ускори.
— Обичам да те усещам — пошепна тя и сведе глава, за да целуне рамото му. — Когато те докосвам и целувам, се чувствам жива и заредена с енергия. О, Тобиас!
— Лавиния… — Той издърпа един по един фуркетите от косата й и ги нахвърля небрежно наоколо.
Докато тя го целуваше по лицето и гърдите, той съвсем сериозно си мислеше, че ако в момента има перо и хартия, ще напише стихотворение. Когато най-сетне отвори панталона си, тя се разтрепери в ръцете му. А когато внимателно я вдигна от пейката и я положи на земята, тя уви стройните си крака около него. Вече не беше изкушен от писане на стихове. Защото знаеше, че няма начин да изрази с думи толкова дълбоко преживяване.
Тя се раздвижи до него и вдигна глава.
— Какво имаше предвид, когато каза, че ще направиш всичко, за да ме убедиш за в бъдеще да работим като партньори?
— Ами… това. — Той зарови ръце в разрошената червена коса. — Смяташ ли, че аргументът е убедителен?
Лавиния се усмихна и той се потопи дълбоко в примамливите езера на очите й.
— Предложението прозвуча дяволски убедително. Както вече казах, ще го обмисля много сериозно.
Лавиния наблюдаваше критично отражението си в огледалото.
— Не намирате ли, че деколтето е прекалено дълбоко?
Мадам Франческа изкриви лице с очевидно недоволство.
— Деколтето е перфектно. Изрязано е така, за да загатне, че имате бюст.
— Прекалено ясно загатване, според мен.
— Глупости. Аз бих го определила като изключително дискретен намек в правилната посока. — Мадам Франческа завърза внимателно панделката, която красеше корсажа. — Като се има предвид, че бюстът на мадам не е много пищен, екипирах роклята в този стил, за да поставя въпроси, а не да отговаря.
Лавиния попипа колебливо сребърната верижка на шията си.
— Е, щом сте толкова сигурна…
— Разбира се. Повярвайте, мадам, аз знам какво правя. Имайте ми доверие. — Мадам Франческа изгледа строго младата шивачка, която беше клекнала на пода до Лавиния. — О, не, Моли, не така! Виждам, че не си обърнала внимание върху всички подробности от рисунката, която направих. На ръба ще има само един ред цветя, не два. Два са прекалено много за мисис Лейк. Ще я задушат. Тя е по-скоро дребна, както виждаш.
— Да, мадам — промърмори Моли, чиято уста беше пълна с карфици.
— Върви и ми донеси тетрадката със скиците — заповяда мадам Франческа. — Виждам, че се налага да ти обясня проекта си още веднъж.
Моли скочи и забърза към вратата.
Лавиния продължаваше да се изучава в огледалото.
— Значи съм дребна, а бюстът ми не е пищен. Наистина, мадам Франческа, учудвам се как така намерихте време да ми посветите вниманието и времето си.
— Правя го, защото ви препоръча мисис Доув — отговори честно известната шивачка и драматично притисна ръка върху разкошната си гръд. — Тя е една от най-важните ми клиентки. Готова съм на всичко, за да й направя услуга. — Намигна на Лавиния и добави: — Освен това вие сте предизвикателство за моите способности, мисис Лейк.
Читать дальше