Джейн Кренц - Любов по неволя

— Партньорът ви?

— Тук съм — обади се Антъни. — На капрата.

Невил изкрещя дрезгаво. Обърна се толкова бързо, че се препъна и едва не загуби равновесие. Понечи да насочи дулото на оръжието си към новата цел, но замръзна на мястото си, като забеляза пистолета на Антъни, сочещ право в сърцето му.

Тобиас извади своя пистолет от джоба на палтото.

— Както изглежда, имате две възможности, Невил — заключи все така спокойно той. — Можете да си отидете вкъщи и да чакате високопоставените джентълмени, които по време на войната бяха на високи постове в правителството. Те възнамеряват да ви посетят утре. Другата възможност е да избягате от Лондон още тази нощ и никога вече да не се върнете в Англия.

Антъни се усмихна с разбиране.

— Доста труден избор, бих казал.

Невил трепереше от ярост. Погледът му се местеше между двата пистолета, насочени към гърдите му.

— Копеле! — Думите му едва се разбираха. — От самото начало сте ме мамили. Целта ви е била да ме унищожите.

— Имах добри помощници — допълни Тобиас.

— Това няма да ви помогне. — Гласът на Невил трепереше все по-силно. — Аз съм водачът на Блу Чеймбър. Имам повече власт, отколкото можете да си представите. Ако ми причините това, ще умрете.

— Може би наистина щях да се уплаша от тази възможност, ако не знаех, че утре сутринта самият вие ще сте мъртъв или на път към Франция.

Невил изкрещя от гняв, обърна се рязко и изчезна в нощта. Тропотът на ботушите му по паважа постепенно заглъхна. Антъни скочи от капрата.

— Да го проследя ли?

— Не. — Тобиас бутна пистолета в джоба си. — Оттук нататък Крекбърн да се занимава с него. Ние приключихме.

Антъни все още се взираше в уличката, където Невил бе изчезнал в мъглата.

— Когато му разясни възможностите, пропусна една. Повечето джентълмени в неговото положение биха си пръснали главата с един куршум, за да предпазят семействата си от скандала с арестуването и съдебния процес.

— Сигурен съм, че приятелите на Крекбърн ще му отправят недвусмислено това предложение. Разбира се, ако утре сутринта го заварят вкъщи — отговори спокойно Тобиас.

Когато Тобиас се отпусна в креслото насреща му, Крекбърн остави вестника в скута си.

— Тази сутрин Бейнс и Евънстоун са отишли в дома му, но не са го заварили. Казали им, че е напуснал града, за да обиколи имотите си на континента.

Тобиас вдигна вежди. Гласът на Крекбърн звучеше необичайно възбудено. Погледна в старите очи и откри стоманения, леденостуден израз, познат на твърде малко хора. Повечето смятаха Крекбърн за добродушен, малко отнесен старик.

Без да се притеснява, Тобиас протегна крака към огъня.

— Успокойте се, сър. Нещо ми казва, че Невил ще се появи много скоро.

— Проклятие! Нали ви казах, че не харесвам плана ви да го изобличите? Защо беше нужно да го предупредите?

— А аз ви отговорих, че доказателствата срещу него са оскъдни. Едно-единствено писмо и той щеше да твърди, че е фалшифицирано. Исках да чуя потвърждение от собствените му уста.

— Е, вие чухте признанието му, но ние го изгубихме. По дяволите! Сигурно скоро ще чуем, че е в Париж, Рим или Бостън и си живее живота. Изгнанието не е достатъчно наказание за криминалните му деяния, не разбирате ли? Да не говорим за държавната измяна. За бога, този човек е сатана!

— Всичко свърши — отговори все така спокойно Тобиас. — Това е единственото, което има значение.

Бараката зад стария склад изглеждаше, сякаш не е била използвана от години. Стените не бяха боядисани, прозорците бяха покрити с дебел пласт мръсотия, бараката беше килната на една страна и сякаш всеки момент щеше да рухне. Единственият признак, че някой редовно идва и си отива, беше ключалката на вратата. По нея не се виждаше нито едно петънце ръжда.

Лавиния смръщи нос. Миризмата на реката беше силна и неприятна. Намираха се в близост до доковете и мъглата, която обгръщаше стария склад, вонеше. Погледът й беше впит в рушащата се постройка пред тях.

— Сигурен ли си, че сме на правилния адрес? — попита тя.

Тобиас извади малката карта, която му бе нарисувал Хугет.

— Това е краят на улицата. Тук няма нищо друго, освен реката. Това трябва да е къщата, която търсим.

— Е, добре.

Лавиния беше много изненадана, когато Тобиас внезапно се появи в дома й и обясни, че е получил писмо от Хугет. Съобщението беше съвсем кратко.

Мистър М.,

Казахте, че сте готов да платите за информация, свързана с неизвестния художник, който работи с восък. Моля, идете на този адрес, когато ви е възможно. Убеден съм, че настоящият обитател на къщата ще ви даде отговорите, които желаете. Можете да изпратите обещаната сума на адреса на музея.