Джейн Кренц - Любов по неволя

— Точно така.

Тя го погледна в очите.

— Тобиас, тази вечер лорд Невил ще се върне вкъщи и слугите ще му кажат, че в дома му е проникнал крадец. Пазачът, който те е преследвал, със сигурност ще му каже.

— Без съмнение.

— Той ще предположи, че си ти. Сигурно ще стигне до заключението, че знаеш твърде много. Трябва да сложиш край на тази история. Веднага, Тобиас.

— Колко странно, че го споменаваш. — Тобиас изпи шерито си и се изправи. — Имам намерение да направя точно това.

Над входната врата на бордея висеше газов фенер, ала светлият кръг почти не се виждаше в гъстата мъгла. Тобиас стоеше в сянката и чакаше вратата да се отвори.

Невил излезе на улицата и спря, колкото да вдигне яката на палтото, за да закрие ушите си. После слезе по стълбата, без да поглежда наляво и надясно, и се запъти с големи крачки към каретата, която бе спряла на ъгъла. Кочияшът, облечен в дълго палто с ревери, чакаше неподвижен и мълчалив.

Тобиас излезе от сянката и спря на няколко крачки пред Невил, като се постара да остане извън светлия кръг на фенера.

— Получих съобщението ви — каза той.

— Какво, по дяволите…? — Невил се обърна стреснато и ръката му се стрелна към джоба на палтото. Като позна Тобиас, част от напрежението изчезна. — Проклятие, Марч, как ме уплашихте! Би трябвало да знаете, че в тази част на града не бива да се промъквате зад гърба на минувача, защото може да ви застреля.

— При това разстояние и при слабата светлина от фенера е малко вероятно пистолетът ви да улучи целта, особено ако се опитате да стреляте през джоба на палтото.

Невил гневно изкриви лице, но не извади ръката си от джоба.

— Получих съобщението ви, но си помислих, че ще се срещнем в клуба ви. За какво става дума? Новини ли имате? Намерихте ли човека, който е убил Феликс и е откраднал дневника?

— Тази игра ми омръзна — обясни тихо Тобиас. — А и вие вече нямате време за игра.

Невил го изгледа злобно.

— За какво говорите, по дяволите?

— Всичко ще свърши тук. Тази вечер. Вече няма да има убийства.

— Какво говорите, човече? Нима ме обвинявате в убийство?

— Да, дори в няколко — отговори твърдо Тобиас. — Включително в убийството на Бенет Ракланд.

— Ракланд? — Невил отстъпи крачка назад. Светкавично извади ръката си от джоба на палтото и насочи пистолета към Тобиас. — Вие сте луд. Нямам нищо общо със смъртта на Ракланд. Той бе убит в Рим, а през това време аз бях тук, в Лондон. Мога да го докажа.

— И двамата знаем, че сте поръчали убийството му. — Тобиас хвърли презрителен поглед към пистолета в ръката на Невил, после отново устреми поглед в лицето му. — Като се приберете вкъщи, ще ви кажат, че докато ви е нямало, някой е проникнал в къщата ви.

Невил се намръщи неразбиращо. После очите му се разшириха от гняв.

— Вие!

— Намерих писмо, което съдържа важни доказателства срещу вас.

Невил се олюля.

— Писмо ли?

— Адресирано до вас и подписано от Карлайл. Описани са подробно всички задължения, които поемате, ако Ракланд бъде убит.

— Не. Невъзможно. Абсолютно невъзможно. — Невил повиши глас, за да повика кочияша. — Ей вие, на капрата! Извадете пистолета си. И дръжте този човек под око. Той ме заплашва.

— Тъй вярно, сър. — Кочияшът разтвори палтото си и в ръцете му блесна дуло на оръжие.

Пистолетът в ръката на Невил се успокои. Като знаеше, че кочияшът е готов да го защитава, се чувстваше по-сигурен.

— Искам да видя писмото, което уж сте намерили — заповяда лордът.

— Любопитен съм да разбера някои неща — каза Тобиас, като се направи, че не е чул искането. — Колко спечелихте от търговията с французите по време на войната? Колко мъже загинаха заради информацията, която сте продавали на Наполеон? Какво направихте с ценните накити, които откраднахте от испанския манастир?

— Нищо не можете да докажете. Нищо. Само се опитвате да ме сплашите. Няма документи за сделките ми с французите. Унищожих ги — заедно с писмото, което твърдите, че сте намерили. Писмото не съществува, казвам ви.

Тобиас се усмихна иронично.

— Писмото вече е в ръцете на един много високопоставен джентълмен, който показа голям интерес към него.

— Не!

— Кажете ми, Невил, наистина ли повярвахте, че имате необходимите качества да заемете мястото на Азур като водач на Блу Чеймбър?

Нещо в изражението на Невил се промени. Очите му засвяткаха от гняв.

— Дяволите да ви вземат, Марч! Аз съм главата на Блу Чеймбър.

— Вие сте убили Филдинг Доув, нали? Внезапното му заболяване, докато е обикалял именията си… Отрова ли му дадохте?