Джейн Кренц - Любов по неволя

Лавиния го проследи как налива две чашки. Нещо в начина, по който се движеше, й издаде, че тази вечер болката в крака му е особено силна. Нищо чудно след преживяното напрежение. За пореден път го бе пресилил.

— Мислиш ли, че Джоан Доув казва истината, като твърди, че не е знаела нищо за криминалната дейност на мъжа си? — попита с интерес Антъни.

— Кой знае… — Тобиас остави едната чаша на писалището пред Лавиния и веднага отпи глътка от другата. — Джентълмените от висшето общество рядко обсъждат делови въпроси със съпругите си, финансите са тема табу. Както каза Лавиния, вдовиците обикновено са последните, които научават подробности за състоянието на семейството. Според мен е напълно възможно Доув да е мълчал пред жена си за тъмната страна на живота си.

— А според мен тя е знаела — възрази тихо Лавиния.

В стаята надвисна шокирано мълчание. Всички се обърнаха към нея.

Тя вдигна рамене.

— Джоан е много интелигентна жена. Обичала го е с цялото си сърце, двамата са били много близки. Затова смятам, че е знаела — или поне е предполагала, — че Филдинг е Азур.

Емелин кимна.

— Съгласна съм с теб.

— Дори да е знаела, никога няма да признае — каза Тобиас.

— Не мога да я укорявам за това — усмихна се Лавиния. — На нейно място и аз бих направила всичко, за да скрия истината.

— Защото те е страх от клюките ли? — попита заинтересовано Тобиас.

— Не — отговори спокойно тя. — Мисис Доув е достатъчно богата и независима, за да издържи на щурм от слухове и клюки.

— Напълно си права — съгласи се Тобиас.

— Причините жената да направи всичко по силите си, за да защити доброто име на мъжа си, са съвсем други — продължи Лавиния.

Тобиас вдигна вежди.

— И какви са, според теб?

— Любов. Привързаност. — Лавиния разклати шерито в чашата си. — Такива неща.

Тобиас се загледа в пламъците.

— Да, разбира се. Такива неща.

Отново се възцари мълчание и този път продължи по-дълго. Накрая заговори Емелин.

— Още не сте ни разказали какво намерихте в къщата на Невил, мистър Марч.

Тобиас се облегна на перваза на камината.

— Намерих писмо, което свързва Невил със смъртта на Бенет Ракланд. От писмото личи, че е платил голяма сума на Карлайл, за да се погрижи за убийството на Ракланд в Рим.

Антъни изсвири тихо през зъби.

— Най-сетне истината излезе наяве. Всичко свърши.

— Почти. — Тобиас отпи голяма глътка бренди.

Лавиния смръщи чело.

— Какво искаш да кажеш? Какво всъщност става?

Тобиас се обърна бавно към нея.

— Време е да ти разкажа още нещо за скритите пружини на историята.

Тя събра вежди и го подкани остро:

— Започвайте, сър.

— Бенет Ракланд беше учен. Въодушевен изследовател на античността. През войната прекара доста време в Испания и Италия. Професията му позволяваше да се сдобива с информация, полезна за короната.

— Каква информация?

Тобиас разклати шерито в чашата си.

— Докато работеше, научаваше някои подробности за пътя на френските кораби, чуваше разни слухове за преместването на войски и припаси. Такива неща.

Емелин слушаше с любопитство.

— С други думи, Ракланд е бил шпионин.

— Точно така. — Тобиас помълча малко и продължи: — Свръзката му в Англия, човекът, на когото предаваше информацията, беше лорд Невил.

Лавиния го погледна втрещено.

— Мале мила!

— Сведенията, които Ракланд предаваше на Невил чрез верига от куриери, трябваше да стигнат до съответните отдели на министерството. Трябва да кажа, че повечето отиваха по предназначение.

— Но не всички, така ли?

— Точно така. Не всички. За съжаление Ракланд разбра истината едва след войната. Преди около година замина отново за Италия, за да продължи научните си изследвания. Там някой от старите му информатори му разказал слухове за съдбата на един специален транспорт с ценни товари, изпратени от французите в Испания към края на войната. Крайната цел била Париж. На времето Ракланд узнал всичко за тайния маршрут и предал информацията на Невил.

— Вероятно товарът е съдържал оръжия? — предположи Емелин.

Тобиас поклати глава.

— Не. Антики. Може би знаете, че Наполеон беше луд по антиките. Когато влезе в Египет, водеше със себе си десетки учени, за да проучат храмовете, да съберат ценни предмети и да ги откарат във Франция.

— Да, това е известно на всички. Между тези ценни предмети беше Розетският камък и сега го имаме цял-целеничък — усмихна се Антъни.

— Продължавай — помоли Лавиния. — Какви антики е имало в товара, за който говориш?