Катрин Каултър - Робинята

И тя наистина се съвзе. Наближаваше полунощ, когато Мерик, убеден, че вече се е оправила, я улови за ръката и я вдигна от пейката. Каза на хората си, до един пияни-заляни:

— Не ще има дъжд, защото Елър не надушва нищо.

— Той може да надушва само вонята на диваците.

— Не е лъжа — отвърна Мерик през смях, — но наистина нощта е ясна. Останете тук, ако желаете, и продължавайте да пиете. Аз ще заведа жена ми да си легне.

Обсипаха ги със съвети за брачното ложе и ги отпратиха със смях.

Мерик мислеше, че Ларен е притеснена. Когато влязоха в спалнята, тя промълви:

— Надявам се, че добре запомни думите им, Мерик.

— Да — отвърна той и я притисна към себе си. — Всичко чух.

— Струва ми се — рече тя и облегна чело на рамото му, — че още ме е страх. Толкова е необичайно това, което става, Мерик, макар да съм видяла какво ли не през изтеклите две години, повече отколкото е нужно.

— Разбирам, мила, но то сега не е важно. Важни сме ние. Няма да те нараня. Никога не бих могъл да ти причиня болка.

— Знам — прошепна тя. Усети притегателната му сила, изкушението, обещанието за бъдни наслади. Въпреки това тя само го погледна очаквателно.

Той й се усмихна и прокара пръсти през косата й.

— Имай ми доверие — рече той, — нищо повече. Наклони се към нея и я целуна, бавно, непринудено, сякаш това бе най-съкровеното му желание. Повдигна лицето й и каза:

— Нощта пред нас е дълга.

На другата сутрин Ларен застана до Сарла, която бъркаше кашата. Много малко мъже се бяха надигнали, повечето лежаха проснати по гръб и приличаха на мъртви, само дето от време на време простенваха и похъркваха. Жените, като по-издръжливи, се бяха заловили за работа и макар да се движеха по-мудно от обикновено, шетаха, стрелкаха с погледи мъжете и клатеха глави. Децата съобразително говореха шепнешком.

— Угощението бе прекрасно — рече Сарла. — Ще ми се да чуя края на приказката довечера.

— О, непременно ще я чуеш — отвърна Ларен. — Къде е Таби?

— Той е навън с Кена и останалите момчета. Упражняват се да въртят мечовете. Олег ги учи.

— Че на Олег не му ли се мае главата?

— О не, Олег никога не страда, когато препие с медовина. Нито ти, както виждам.

— Не знам. Снощи за първи път в живота си пих толкова много.

— Добре ли се чувстваше, когато Мерик те заведе да си легнеш?

— Да, великолепно.

— И тази сутрин изглеждаш великолепно. Много си щастлива и доволна от себе си.

Ларен не продума. Тя бе вперила поглед във входа на къщата. Мерик стоеше на прага, яркото утринно слънце огряваше гърба му и той приличаше на златен бог с мократа си след банята коса. Зърна я, пристъпи вътре и се усмихна. Усети въздействието му, мощно и неудържимо, което все по-силно и безмилостно я завладяваше, разпъваше, изкушаваше, обсебваше я. Тя си представи изминалата нощ, когато той стисна голата й ръка между огромните си длани, когато нозете й бяха между неговите, а водопадът на косите му галеше игриво плътта й и зърната й опираха в рунтавите златисти косъмчета на гърдите му. Усещането от допира му бе съвсем живо.

Той вървеше към нея със самоуверена крачка на господар, приближаваше се към жената, която бе негова и единствено негова, жената, която вече познаваше. Но в момента я изучаваше съсредоточено, свъсил вежди, макар и усмихнат.

Тя си спомни една друга негова усмивка, ясна като мекия летен въздух, спомни си извитите му устни, когато той бе вдигнал глава от корема й. Беше забелязал слисването й, развълнуваните й гърди и бе разбрал, че й е доставил неизмерима наслада с устните си, бе доволен, че му се е отдала, че му е поверила себе си. После бе зажадувал да проникне в тялото й. Тя също го желаеше, искаше да го усети дълбоко в утробата си, да стане част от нея, да се слеят в неразривно цяло. Усмивката му бе угаснала, когато той повдигна нозете й, разтвори ги и се намести между тях, като изпиваше с поглед нежната й плът. Бе я погалил и тя бе почувствала мъзгата си върху пръстите му, бе видяла как за миг той премрежва очи, щом я докосна. Дълго не се откъсваше от нея, радваше се на вкуса й, после бавно бе проникнал в нея и тя бе потреперила под напора на кипналата възбуда, примряла от страст по него. Той не се бе отлепил нито за секунда от нея, дори в момента, когато бе достигнал до върха. Тогава бе отметнал глава назад и изревал от облекчение. Тя го притискаше здраво към себе си, опиянена от щастие, че го е довела до това изживяване, безкрайно благодарна, че я е открил, и че е такъв, какъвто е.