Катрин Каултър - Робинята

Не само слабините, цялото му тяло пламна от страст. Бе корав и готов, но това не бе достатъчно. Отново го обзе предишното странно усещане, дълбоко и все още непонятно, което се надигаше отвътре и го тласкаше към нея, и внезапно разбра, че сближаването им ще промени живота му. Помъчи се да го потисне, но то го завладяваше и разлюляваше от съблазън. Та тя бе жена, а той бе имал много жени, но в същото време бе по-особена и не приличаше на никоя друга. Опита се да отблъсне тази мисъл. Тя пробуди страх в душата му, защото той смяташе, че един мъж трябва да бъде независим и да не се отдава никому, най-малкото на жена. Да не говорим, че Ларен съвсем не бе още жена, а по-скоро момиче, и то толкова кльощаво, че едва ли би набрало достатъчно сили да го приеме в тялото си. А и беше сестра на Таби. Не я бе спасил, за да я изнасили. Не я бе спасил, за да я нарани.

Не, бе я спасил, защото бе сестра на Таби и толкоз. Изведнъж я видя такава, каквато я бе видял преди. Да, струваше му се, че това се бе случило много отдавна. Представи си я съвсем ясно — дрипавото момче, сломено, ала гордо и дръзко като него, захвърлено безпомощно там, на пазара за роби „Каган-Рус“. Той не можа да откъсне погледа си от нея и сега внезапно разбра, че онова, което бе почувствал тогава, бе различно — тя го бе развълнувала със самата си същност. И той никога нямаше да се освободи от нея, както и от Таби. Предполагаше, че точно в момента не иска да се освободи от нея, не желаеше да се съпротивлява и да се защитава, защото изпитваше всепоглъщаща страст.

Когато езикът й леко докосна неговия, той се предаде.

Не я изнасилваше. Ако я наранеше заради слабостта й, нека така да бъде. Ще се помъчи да не й причинява болка, но…

Смъкна я на леглото и се отпусна отгоре й. Като я усети под себе си, изпита неистов копнеж едновременно да стене, да крещи и да проникне в нея. Ръката му диво сграбчи полата на роклята й и припряно я задърпа нагоре. Пръстите му одраскаха голия й крак, тя подскочи и извика.

Отначало той не можа да проумее какво става. После се сети. Бе докоснал изгореното място и й бе причинил болка. Пое си дълбоко дъх и цялото му тяло се разтърси от усилието да потисне напиращата страст.

Гърдите й се повдигаха и спускаха под тялото му, но не от желание или от моминска възбуда пред неизвестното, а от болката от раната. Притисна я до себе си и прошепна в ухото й:

— Съжалявам. По дяволите, бях груб. Ще взема мехлема. Не мърдай и скоро ще ти мине.

Ларен лежеше и дишаше тежко поради странната смесица от пронизваща болка и неописуемо вълнение. Знаеше само, че за първи път я връхлитат подобни чувства, бяха прекрасни и копнееше да ги изпита отново. Не искаше да спират, но Мерик се бе сепнал, защото бе засегнал раната й. Погледна го — бе поруменял и ръцете му трепереха.

Ръцете му, хладни от мехлема, леко докоснаха крака й и тя изохка. Болката изтласка всички други чувства. Помъчи се да не вика, но не можеше да се сдържи.

Той не каза нищо, само вдигна очи към лицето й и видя, че плаче със затворени очи, сълзите се процеждаха през клепачите и се стичаха по бузите й. Забеляза отпечатъка от пръстите си върху все още зачервената й кожа. Внимателно започна да втрива мехлема. Кракът й вече изглеждаше по-добре. Ако останеха белези, нямаше да личат много. Нанасяше мехлема с нежни ритмични движения. Желанието му почти бе угаснало и той се радваше на това. Ще намери жена за тая нощ и ще го потуши, та случилото се да не се повтаря. После осъзна, че не може да я изостави, просто не трябваше да излиза от спалнята. Бе с наложницата си и никой не биваше да се усъмни, че не е с нея, особено брат му.

— Как е гърбът ти?

Тя се овладя. Стига тия проклети сълзи, стига това малодушно охкане и пъшкане. Мехлемът бавно отнемаше болката. Вече можеше да говори:

— Гърбът ми е екстра, Мерик. Кракът ми също е по-добре.

Трябваше да я погледне, но като си я представи гола и стомахът му се сви. И преди я бе виждал съблечена, но не се бе вълнувал толкова. Но то бе станало, преди да я целуне, преди да я притисне в обятията си и да докосне устните й с език, да го пъхне в устата й, да вдъхне уханието й, да усети дивните чувства, пламнали помежду им, сливайки ги в един кратък миг. Не можеше да проумее и да приеме случилото се. Не бе проникнал в нея, не бе излял семето си, за да се облекчи. Не, само една най-обикновена целувка и прегръдка го бяха довели до полуда. Никога не се бе забравял до такава степен, особено при съвкупление, да не говорим за простичките удоволствия, предхождащи обладаването. Бе изключено. Не можеше да го допусне. За нищо на света нямаше да го допусне. Ще я погледне, ще я намаже с още мехлем, ако трябва, и всичко ще остане, както е било.