Катрин Каултър - Робинята

Отново изруга и излезе от спалнята. Ларен не се помръдна. Бе вперила поглед в мечата кожа, спусната над входа. Когато Мерик се върна, в ръката му имаше глинено бурканче.

Рече кратко:

— Мехлемът за крака и гърба ти. Свали си дрехите.

Тя не се помръдна.

— Защо ме целуна?

— Заради брат ми. Да му покажа, че ми принадлежиш.

— Но всички видяха това.

Той сви рамене и отрони сухо:

— Знам. Така и хората на Ерик ще стоят настрана. А сега ме послушай. Уморен съм и ми се спи.

Тя не искаше да се съблече пред него и да го отблъсне с мършавото си тяло. Преди не се притесняваше, но сега имаше значение по простата причина, че държеше на мнението му. Не, никак не й се щеше да се подчинява на тази заповед. Сякаш бе никоя, сякаш му е все едно коя или каква е. Той се интересуваше само от Таби, а не от нея, него обичаше, а тя му бе напълно безразлична. Не отрони нищо, нито дума. Опита се да си напомни, че ако той не я бе спасил от Траско, сега положително щеше да е мъртва. Макар че това не бе съвсем вярно. Тя бе избягала от Траско сама. Някак си щеше да успее и сега. Бе му длъжница единствено заради Таби.

Чудеше се как да постъпи.

Копнееше пак да я целуне, но той никога не би го сторил по своя воля, непринудено, или защото жадува за нея. Да, тя наистина си нямаше никого, освен едно петгодишно братче.

Внезапно ужасът от последните две години, от онова време на безмерно отчаяние и на бясна ярост, която я ядеше ли, ядеше отвътре с всеки изминал ден, сега се надигна в душата й и тя се почувства смазана под тежестта му. Изригна навън, без да може да го спре. Разплака се и цялото й тяло се разтърси от дълбоки, грозни ридания. Зарови лице в ръцете си, ненавиждайки отблъскващите хлипове, които издаваха слабостта й пред него, но съкрушителната мъка я връхлиташе на талази. Обладаха я безсилие, страх, огорчение, разкъсваха я отвътре и я унищожаваха. Помъчи се неистово да се овладее, защото не искаше да я види колко е жалка, не искаше никой да я види такава, но риданията й ставаха още по-неудържими и покъртителни.

Той остави мехлема на леглото, приседна до нея и безмълвно я взе в обятията си. Замилва гърба й с огромните си лапи, но си спомни, че сигурно още я боли след побоя на Траско. Тогава я погали по главата, като я придържаше внимателно с едната ръка през гърба. Помисли си, че по същия начин би държал Таби, би го галил и би му шепнал, че всичко ще бъде наред, защото той, Мерик, е тук и вече ще се грижи за него, ще го закриля с цената на живота си.

Тя се размърда и той усети гърдите й.

Но Ларен не беше дете и той се почувства като глупак. У него се надигна неочаквана страст. Бе изненадан от това и то не му хареса. Тя бе сестра на Таби. Просто отдавна не бе имал жена, твърде отдавна. Но той още помнеше допира на нежното й тяло, когато тя го прегърна в Каупанг.

Неволно я целуна по слепоочието и меката й коса погъделичка бузата и носа му.

— Всичко ще се оправи — повтори той, но този път гласът му прозвуча гърлено и дрезгаво от покълналото желание. — Няма да те нараня.

Тя се задави и изхълца. Ръцете му обвиха брадичката й и той я повдигна. Бузите й бяха мокри от сълзи и тя с мъка си поемаше дъх. Очите и носът й се бяха зачервили, косата се бе изхлузила от опашките и се бе разпиляла на челото. Изглеждаше толкова съблазнителна, колкото една изкормена херинга, но той си помисли, че тя е най-красивата жена, която е виждал. Желаеше я.

В този момент забрави за Таби, забрави, че това е сестра му. Наклони се към нея и я целуна. За втори път. Усети соления вкус на сълзите й и още нещо, сладко, непознато и тайнствено. Нещо, което съществуваше извън тях, омайващо и странно вълнуващо, когато докосна устните й и двамата се сляха в едно. Никога не бе изпитвал подобно чувство, но се стремеше към него с неистова стръв. Бе мъж с естествени потребности, а Ларен му принадлежеше.

Тя не се помръдваше. Въпреки това желанието му се усили. Отново я целуна, този път по-пламенно, искаше да разтвори устните си, но внезапно осъзна, че навярно тя не знае какво се очаква от нея. Това го накара да се вцепени. В действителност тя бе напълно непорочна, въпреки всичко, на което е била свидетелка през изтеклите две години.

Просто не знаеше да се целува. Понечи да каже нещо, да се отдръпне, но неочаквано тя се наклони напред, вдигна ръка към бузата му и го целуна. Устните й бяха меки и здраво стиснати и тя само ги опря в неговите, но все пак го целуна и то съвсем свободно. Девствена целувка.

Той леко открехна устните си и я докосна с върха на езика. Тя подскочи. Сетне, за негова изненада и удоволствие, се притисна към него и също едва-едва разтвори устни.