Катрин Каултър - Робинята

Ларен я зяпна втренчено. Кайлис се изсмя.

— Значи не си спала с него. Трябва да се примириш. Ерик ще отнеме девствеността ти. Няма да е толкова лошо, ако е в добро настроение. Ако не е, ще изпиташ ужасна болка. Понякога обича да причинява болка, друг път не. Бързо ще научиш какво иска от теб… Жалко, че Мерик вече няма власт тук. Ерик не ще му даде и капка. Ако Ерик си науми да те има, ще те има. Наистина ли умееш да правиш вкусна каша? Сарла — не. Идвай тогава, че умирам от глад.

Същата вечер, сит от превъзходните пържоли от глиган, които Ларен бе помогнала на Сарла да сготви, Ерик пожела да чуе края на приказката за Грънлидж Датчанина.

Ларен си помисли първо за сребърните монети и едва сетне за онова, което щеше да последва. Знаеше, че Ерик ще дойде при нея тази нощ. Нямаше представа как ще се отърве. Но най-напред щеше да разправи историята си, пък по-късно щеше да решава.

Стана и потри ръце, но не заговори преди всички да приковат вниманието си в нея.

— „Ще ти кажа кой съм и какъв съм — рекъл Грънлидж, вдигнал крак над главата на Парма. — Същият съм като преди. Не съм сянка от долната земя. От плът и кръв съм, но съм надскочил простия човешки облик и съм приел по-висша форма. Ала не се заблуждавай, Парма, аз пак съм Грънлидж и Селина е моята любима жена. Както виждаш, ръцете ми са още вързани. За да ги забележиш и да изпиташ превъзходство.“ Грънлидж бавно свалил превръзките от ръцете си. Парма зяпнал от изумление. Те не били вече сгърчени като кокоши крачета, с извити и почернели нокти. Не, ръцете му били здрави, чисти и яки и дръжката на меча пасвала добре в шепата му. „Твоята жена — магьосница те е върнала“ — изстенал Парма, уплашен до смърт, и усетил, че пикочният му мехур се изпуснал и че той ужасно се е посрамил от страх. „Не, Один го направи, нашият Отец — произнесъл сухо Грънлидж. — Реши, че съм достоен, хората ми също, и затова ме изцери. А ти си глупак, Парма, не се ли сещаш къде се намираш?“ Парма се огледал наоколо, но всичко му било непознато. Тогава зърнал Селина да се приближава към тях с развята бяла роба, с гордо изправени рамене и уверена походка. „Никъде не си отишъл, Парма. Пак си там, където нападна жена ми. Один само си поигра с теб, пошегува се, а ти се държа като глупак. Какво ще кажеш в свое оправдание?“ Парма напънал ума си и разбрал, че има само една възможност да си спаси живота. Рекъл: „Ако наистина си герой, ако Всемогъщият Отец Один действително те смята за достоен и храбър, тогава иди и извърши подвиг, който да докаже твоето величие. Не прекършвай врата ми с ботуша си. Това не е никакво геройство, а по-скоро малодушие. Да, върви, Грънлидж, и покажи на какво си способен. Иди с кораб в моретата на изток от Исландия. И още веднъж натроши ледените късове, да, още веднъж, да видиш дали наистина си такъв неустрашим герой, какъвто си въобразяваш.“

Селина извикала: „Не го слушай, Грънлидж! Той те залъгва с лукави приказки, за да те подмами, да те накара да си загубиш ума! Не му обръщай внимание!“ Но Грънлидж свалил крака си от главата на Парма. Отдръпнал се от Парма, който не се помръднал и лежал толкова неподвижно, че приличал на статуя. Грънлидж вперил поглед към висините. Отметнал назад огромната си глава и изревал: „Один! Чуй ме, о, всемогъщи господарю на небесата и на всички воини! Ще отида отново да изпитам силата си и когато се върна, ти трябва да ми дадеш каквото заслужавам!“

Изведнъж небето било прорязано от гигантска ослепително бяла светкавица и въздухът наоколо се превърнал в пара. Отгоре на талази се спуснала бяла пелена и изпълнила дробовете им. Последвали нестихващи гръмотевици, които разлюлели цялата земя. Селина паднала на колене и заровила лице в ръцете си. Парма бил обладан от страх, но и от прилив на надежда. Зяпнал слисано Грънлидж. Грънлидж се усмихвал. „Чувам те, Один. Ще ида отново да ти докажа какъв съм.“ Преди да се отдалечи, той сграбчил Парма за гърлото и го изправил. Раздрусал го с все сила и Парма си помислил, че ще му скърши врата. Грънлидж казал: „Само да посегнеш пак на жена ми, на имотите ми или на някого от хората ми, жив ще те одера. После ще те хвърля на един леден къс да ти изтече кръвта, докато замръзне и усетиш нечовешка болка.“ Пристъпил към жена си, вдигнал я на крака и я прегърнал. После тръгнал, яките му рамене били изпънати, походката — бърза и твърда.

В този момент Ларен млъкна и се усмихна — първо към сключените си ръце, сетне поотделно на всеки от слушателите.

— Не съм съгласен с това пипкане — извика й Ерик. — Довърши проклетата приказка! Довърши я!