Катрин Каултър - Робинята

Здесь есть возможность читать онлайн «Катрин Каултър - Робинята» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Робинята: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Робинята»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ларен, робинята на господаря Мерик, била разказвачка на истории. Така тя се опитвала да спечели достатъчно злато, за да откупи себе си и малкото си братче. Но Мерик отказва да я продаде. И след като тя е негова. Мерик трябва да я защити, когато я обвиняват в убийство, и сетне още веднъж да я спаси, когато разкрие тайните й…

Робинята — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Робинята», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Обърна очи към Ларен. Тя стоеше до Клив и ги гледаше с непонятно изражение. Накрая проумя, че на лицето й е изписан страх. Нима се страхуваше от него? Едва ли. Бе се хвърлила на шията му съвсем доверчиво. Или пък се боеше, че Таби му принадлежи? Пренебрегна онова, което бе изпитал, когато тя се притисна така силно и всеотдайно към него. То нямаше значение. Бе обладан от неистова похот, но само защото отдавна не бе имал жена. Отвърна очи от нея и погали Таби. Целуна го по бузата, опипа го с големите си ръце и се навъси, понеже още бе твърде мършав — дребните му кокали бяха щръкнали и ребрата му се брояха.

Затвори очи за миг, усещайки как топлината на детето се просмуква в тялото му и го изпълва с чувството, че е постъпил правилно, че това малко същество е създадено, за да се грижи за него и да го закриля. Колкото до Ларен, тя бе просто сестра на Таби. За сетен път се запита кои са всъщност Ларен и Таби.

Вестфолд бе обширна земя. Фиордът бе опасан от назъбени скали, които се издигаха отвесно нагоре, забулени често в ниски облаци. Възвишенията и планините бяха обрасли с борови и дъбови гори, толкова стръмни и непристъпни, че тя не можеше да си представи как би се изкачила до тези високи върхове. Водата във фиорда приличаше на гладко стъкло, но течението носеше лодката в желаната посока и мъжете си подмятаха закачки и шеги, докато гребяха.

Въздухът бе топъл и спокоен, слънцето грееше ярко. Никога не бе виждала такава красота. Не можеше да откъсне очи от безкрайната верига скали, които сякаш ставаха все по-големи след поредната извивка на фиорда.

— Това е моят дом — каза Мерик. — Скоро ще минем покрай долината Гравак. Там живеят много мои братовчеди.

Той млъкна, но Ларен забеляза, че по устните му играе усмивка.

— Ще спрем ли?

Той поклати глава.

— Не, искам да се прибера у дома. Странно е, но предусещам нещо, нещо все ме гложди отвътре, щом се отплесна. Не ми харесва това.

Ларен бе свикнала да се съобразява с подобни усещания.

— Какво те мъчи?

— Не знам точно, но кожата ми настръхва. И ме кара да бързам, предупреждава ме, че вкъщи нещо не е наред. — Той разтърси глава. — Сигурно са глупости. Станал съм глупав като жена.

— Аз не съм глупава.

— Чудесно. Станал съм глупав като жена, която не си ти.

— Домът ти има ли си име?

— Да от незапомнени времена имението на баща ми се нарича Молвърн. Названието е по-старо и от планините, които се издигат от двете ни страни, и никой не знае какво означава, нито от какъв език е произлязло.

— Молвърн — повтори тя. — Думата е странна и неизвестна за мен, макар че… — Гласът й се изгуби като камък, хвърлен от огромните, надвиснали скали.

Той вдигна въпросително вежди.

Тя поклати глава и рече с весел, но толкова престорен глас, че той изпита желание да я разтърси:

— Разправи ми за братовчедите си.

— Един от братовчедите ми е женен за жена, която не чува. Казва се Лоти.

Ларен не можеше да повярва.

— И така е пораснала?

— Да. Еджил, нейният съпруг и мой братовчед, се грижи за нея още когато тя бе на възрастта на Таби. Тя може да чете думите по устните, докато говориш, но Еджил е измислил разни знаци с пръстите, за да общуват по-лесно. Прекрасно е да гледаш как размахват пръсти и се смеят, защото двамата дори се шегуват на този своеобразен език. Много са щастливи и имат четири деца. Лоти е рядко създание.

Тя кимна и се умълча. Мъжете загребаха по-близо до брега и от време на време надвисналите скали, когато затулваха слънцето, ги обвиваха в сянка.

— Не знам дали би ми харесало тук през зимата. Чувала съм за зимите по тия места. Разправят, че… — Тя отново не довърши, но този път той не се намръщи, а само спокойно зачака, взрян в планините, покрай които минаваха. Ларен каза: — Изглежда са трудни за преживяване.

— Не са по-трудни от останалите неща. Просто красотата им е по-различна — отвърна Мерик. — Но ти си права — когато дните се скъсят, а планините и дърветата се покрият със сняг, всичко става толкова еднакво, че започва да те гнети. През зимните месеци прекарваме повече вкъщи, защото снегът понякога е страшно дълбок и излезеш ли навън, затъваш до шия. — Той замълча и след малко продължи: — О, но да се озовеш съвсем сам в гората, заобиколен от борове, тишина и от ослепителната белота на прясно навалял сняг… Рядко някой може да остане равнодушен към подобна гледка.

— Чувала съм да казват, че викингите държат животните в къщите си през зимата.

— Да. Иначе ще замръзнат. Излишните животни се колят, месото им се опушва и изсушава, за да не гладуваме през зимата. А другите животни се вкарват в къщата. — Той се ухили насреща й. — Миризмата не е чак толкова непоносима. Човек свиква. Но когато спре снегът, огрее слънце и всичко се изпълни със свеж въздух, о, тогава става прекрасно. Ти откъде си, Ларен?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Робинята»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Робинята» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Катрин Каултър - Измамата
Катрин Каултър
Катрин Каултър - Дивият барон
Катрин Каултър
Катрин Каултър - Херцогът
Катрин Каултър
Катрин Каултър - Тайната на Валантайн
Катрин Каултър
Катрин Каултър - Лорд Найтингейл
Катрин Каултър
Катрин Каултър - Цената на рая
Катрин Каултър
Катрин Каултър - Съдби в окови
Катрин Каултър
Катрин Каултър - В пропастта
Катрин Каултър
Максим Якубовски - Робинята
Максим Якубовски
Катрин Каултър - Контесата
Катрин Каултър
Отзывы о книге «Робинята»

Обсуждение, отзывы о книге «Робинята» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x