Катрин Каултър - Робинята

— Не искам да ме пипаш. Върви си. Сама ще се оправя.

— Заблуждаваш се. По-добре мълчи. Ако ми се опъваш, ще те зарежа тук и ще взема Таби. И никога няма да го видиш. Бягството ти, за да го спасиш, ще се окаже пълен провал. Разбираш ли ме, момиче?

Тя не отговори. Мерик се намръщи.

— Нямам намерение да те изнасилвам, ако това те тревожи и те кара да настръхваш. Поглеждала ли си се скоро? Толкова си съблазнителна, колкото нива със стъпкан лук. По-кльощава си от изпосталяла коза. На колко си години, на дванайсет? Не си падам по деца, помощниците ми също. А сега се отпусни. Дай почивка и на устата си. Ще те боли, но аз ще се помъча да бъда много внимателен.

Мерик разбра грешката си в момента, в който смъкна скъсаните бричове от краката й и ги изхвърли от шатрата. Тя лежеше по корем с леко разтворени бедра. Той се втренчи в дългите й крака, наистина много слаби, но достатъчно добре оформени, за да дадат представа за онова, в което биха се превърнали, когато се налеят. Тези бедра отдавна не бяха на дванайсет години. Доста отдавна. Те принадлежаха на жена.

Мерик изруга.

Повече не продума. Миеше краката и гърба й припряно и делово. Тя бе много слаба, бледа и кокалеста и това му помагаше. Видът й бе толкова покъртителен, че направо го съкрушаваше, и той си забрани да вижда друго, освен окървавения й гръб и приликата й с момче. Постара се да увие добре мократа, насапунисана кърпа около ръката си, преди да изтрие бедрата й и улея между тях. Тя беше само една болна, която се нуждаеше от помощта му. Бе просто робиня и нищо повече.

Три пъти натърка косата й, като я изплакна с две води, и се опита да разплете с пръсти възелчетата и сплъстените кичури. Отне му доста дълго време.

— Почти цялата те изкъпах, но утре ще трябва да повторим банята — рече той и бавно я обърна по гръб. — Сега ще те измия отпред.

Съжали, че я обърна.

Очите й бяха затворени, лицето — пребледняло от умора и навярно от болка. Ребрата й се брояха, грозно щръкнали, а под тях се открояваше хлътналият й корем с издадени срамни кости. Но гърдите й бяха много красиви и очевидно не прилягаха на такова хилаво тяло. Той се овладя и се зае за работа. Клепачите й бяха стиснати и останаха така, дори когато приключи с лицето й и продължи нататък. Когато кърпата се плъзна към гърдите й, тя не се помръдна, но той забеляза как сви юмруци до тялото си. Затвори очи, докато миеше корема и слабините й. Бързаше да свърши по-скоро, защото се опасяваше, че треската може да се повтори. С напредването на нощта въздухът все повече захладяваше.

— Скалдовете 1 1 Название на древните скандинавски поети. — Б.пр. ще съчинят славни песни за мене — рече той, докато провираше ръката си между бедрата й, за да я измие. — Аз съм мъж, надарен със самообладанието на християнски монах и с воинско чувство за чест — съчетание, причиняващо не по-малка болка от тази, която изпитваш в гърба си.

Тя отвори очи и го зяпна слисано.

— Кой си ти? Защо се преструваш, че си мил с мен и с Таби? Какво искаш? На кого ще ме подхвърлиш — на хората си или на някой приятел за лична изгода? Траско се канеше да ме даде на сестрата на киевския княз, която обичала млади момчета. А ти какво ще сториш?

— Трябва първо да се оправиш и ще разбереш — отвърна той и я изплакна припряно, после още по-припряно я зави, придърпвайки дебелата мека вълна чак до брадичката й. После само добави: — Не можеш ли да легнеш по гръб? Много ли те боли?

— Да, много.

Той й помогна да се обърне по корем. Накваси гърба с още топла вода, сетне го покри с чисти ленени кърпи. Зави я с вълненото покривало до тила. Косата й бе гъста, къдрава, къса и ужасно проскубана.

— Каква е косата ти на цвят?

— Червена.

Той приклекна и се намръщи зад гърба й. Гласът й отново звучеше високомерно — бе казала една-единствена дума, но с такъв тон, сякаш бе царкиня. Мерик рече:

— Светлината е слаба и не се вижда добре, а преди косата ти беше толкова мръсна, че можеше и да е зелена. Значи е червена. Не харесвам този цвят и жените по нашия край нямат такива коси.

— Да не мислиш, че ме интересува, викинг?

Той се усмихна широко зад тила й и добави:

— Този цвят е прекалено силен за жена, може би дори неприличен и варварски. Не, не го харесвам. Откъде знаеш, че съм викинг?

— Ти си от Норвегия. Толкова ли си глупав, та не помниш какво говориш? Освен това, имаш руса коса и сини очи. По-едър си от мъжете, които съм виждала по другите земи. Всички викинги са високи. Всички си приличат. Ти по нищо не се отличаваш от твоите сънародници. Съвсем обикновен си.