Катрин Каултър - Съдби в окови

До антракта Синджан не го видя в залата. Фоайето на театъра беше тясно за блестящата публика. Хората обменяха последните новини, смееха се, а ако се съберяха бижутата им, с парите от тях можеха да се изхранят дузина английски села за една година. Беше горещо и душно. Стотиците запалени свещи в полилея на тавана се топяха и на капки падаха върху неколцина злочести посетители. Дъглас се отдели, за да донесе шампанско за Алекс и Синджан. Към тях се приближи една приятелка на Алекс и Синджан използва случая да огледа всяко кътче на огромното фоайе, за да открие своя шотландец, както го наричаше. С облекчение, и задоволство тя го забеляза да разговаря с лорд Брасли, приятел на Райдър, на осем стъпки зад нея. Брас, както го наричаха, беше женкар, но иначе добродушен мъж. Славеше се с това, че осигурява по-голям разкош на жена си, отколкото на любовниците си.

Сърцето й заби лудо. Обърне с лице към него и тръгна напред. Блъсна се в един възпълен господин и автоматично се извини, без да се спира. Не беше на повече от три стъпки от него, когато го чу да се смее и след това най-спокойно да казва на лорд Брасли.

— Мили Боже, Брас, какво, по дяволите, да предприема? Направо е непоносимо! Никога в живота си не съм попадал в такова свърталище на грачещи нещастници, събрани на групички по две, по три да се кикотят, хилят, дърдорят и зяпат. Не е честно, не. Трябва или да се оженя за някоя богата наследница, или да загубя всичко, което имам. А жените, които видях и които могат да ми осигурят необходимите пари, без изключение, ме плашат до смърт.

— О, скъпи приятелю. Има и други жени, които не са чак толкова неприятни — каза през смях лорд Брасли. — Жени, за които не е необходимо да се жениш, а просто да се забавляваш. Сред тях ще си починеш добре, Колин. Ти със сигурност имаш нужда от това — той потупа Колин Кинрос по рамото. — А за богата кандидатка за женитба, имай търпение, момчето ми. Имай търпение.

— Ха, търпение! Всеки ден ме приближава до катастрофата. А що се отнася до другите жени, по дяволите, за тях трябва да пилея сума ти пари, които и без това нямам. Нито мога да ги засипя с дрънкулките, които ще очакват от мен. Не, нямам време за развлечения, Брас. Трябва незабавно да си намеря богата наследница и то на подходяща възраст.

Гласът му беше гърлен и звучен, преливащ от жизнерадост и сарказъм. Лорд Брасли се засмя, кимна на някакъв познат и се отправи към него. Без да се двоуми нито миг, Синджан се озова пред него и не помръдна, докато красивите тъмносини очи не се спряха върху лицето й и черните му вежди не се повдигнаха въпросително. Тя протегна към него ръката си и заяви.

— Аз съм богата наследница.

Колин Кинрос, седми граф Ешбърнхам, се ококори срещу младата жена пред себе си, която стоеше с протегната ръка. Гледаше го открито и, ако не грешеше, очите й бяха пълни с очакване. Беше толкова смаян, че не успя веднага да реагира и да й отговори.

— Извинете, какво казахте?

Без колебание Синджан повтори ясно.

— Аз съм богата наследница. Чух ви да казвате, че трябва незабавно да си намерите богата наследница.

Той й отговори бавно, с тих и леко неуверен глас, като се опитваше да си върне душевното равновесие.

— И сте сравнително млада.

— Радвам се, че мислите така.

Той сведе поглед към все още протегната й ръка и механично я пое. Трябваше да я поднесе към устните си, но тя я държеше опъната като ръката на мъж, така че той я стисна в своята длан. Силна ръка, помисли той. Пръските й са тънки, бели и гъвкави.

— Моите поздравления за богатството — каза той. — И за това, че не сте стара. О, извинете, не ви се представих. Граф Ешбърнхам, както навярно знаете.

Тя се усмихна. Очите й сияеха, от щастие. Гласът му беше чудесен — дълбок, пълен с живот, много по-пленяващ от гласовете на братята й. И двамата изобщо не можеха да се сравняват с този невероятен мъж.

— Да, знам. Аз съм Синджан Шербрук.

— Странно име. Не е ли мъжки прякор?

— Мисля, че да. Бях на девет години, когато брат ми Райдър се опита да ме изгори на клада и ме кръсти така. Иначе името ми е Джоан, но той държеше да съм Сейнт Джоан. Започна да ми вика Синджан, което е съкращение на Сейнт Джон… Ето откъде идва името ми.

— Харесвам истинското ви име. Предпочитам да ви наричам Джоан. По-женствено е — Колин прекара пръсти през косата си. Смути се, защото усети, че това, което каза, няма никакъв смисъл. Ако изобщо можеше да има нещо смислено в този разговор. — Признавам, че съм доста объркан. Нито аз ви познавам, нито вие ме познавате. Не проумявам защо постъпихте така.