Катрин Каултър - Съдби в окови

— О! — Дъглас се облегна, усмихна й се и вплете пръсти в очакване. — И как му е името?

— Колин Кинрос, граф Ешбърнхам. И е шотландец.

Дъглас свъси вежди. За момент таеше надеждата, че Томас Менърли е този, когото тя харесва. Къде тоя късмет?

— Познаваш ли го? Женен ли е? Сгоден ли е? Комарджия ли е? Убивал ли е на дуел? Женкар ли е? — отрупа го с въпроси тя.

— Иска ти се да е нещо по-иначе, нали, Синджан? Шотландец! Не, не го познавам. Щом като дори не сте се запознали, защо си така дяволски заинтересувана?

— Не знам — тя замълча. Изглеждаше необичайно беззащитна. Сви рамене, търсейки нещо останало от предишната Синджан, и нерадостно се усмихна. — Просто така.

— Добре — каза Дъглас и изпитателно я изгледа. — Ще разуча всичко за този Колин Кинрос.

— Нали няма да кажеш на никого?

— Само на Алекс, на никой друг.

— Нали за тебе няма значение, че е шотландец, а?

— Няма, разбира се.

— Забелязах в гласа на Томас Менърли нотки на презрение и неприязън. Нарече го варварин.

— Верую на бащата на Томас беше, че истинският джентълмен още с рождението си трябва да диша прекрасния английски въздух. Явно Томас е наследил абсурдните теории на покойния си баща.

— Благодаря ти, Дъглас — Синджан се наведе и го целуна по бузата.

Той леко сбърчи чело, докато я наблюдаваше да излиза от библиотеката. Бавно вплете пръсти. Единственото, което имаше против шотландците беше, че ако сестра му се омъжи за такъв, ще живее много далеч от семейството си.

Не след дълго я последва и се качи на втория етаж. Влезе в спалнята и видя Алекс пред тоалетната масичка да разресва косата си. Очите им се срещнаха в огледалото. Той се усмихна и започна да се съблича. Тя остави гребена пред себе си и се обърна към него.

— Докато остана гол-голеничък ли ще ме гледаш? — попита я той.

Тя се усмихна и кимна.

— Защо ме гледаш така, Алекс? Дали не се тревожиш, че съм напълнял? Може би ти трябва да се увериш, че не съм трупнал нито грам тлъсти на и тялото ми все още е безупречно?

Тя се усмихна още по-широко. Поклати глава и каза:

— О, не. Сигурна съм че си в идеална форма. Снощи поне беше, тази сутрин също и… — тя прихна.

Той съблече всичките си дрехи, отиде до нея, взе я на ръце й я занесе на леглото.

Щом отново беше в състояние да говори свързано, той се изтегна в леглото до жена си и забеляза:

— Нашата Синджан е влюбена.

— Това значи е причината да се държи толкова странно. — Алекс се прозя широко и се надигна на лакът до мъжа си.

— Името му е Колин Кинрос.

— Мили Боже!

— Какво има?

— На музикалната вечер снощи някой ми го посочи. Изглежда ми твърдоглав и своенравен, Дъглас.

— И всичко това само от едно виждане?

— Доста е висок. Може би по-висок от теб. Това е добре, защото Синджан е малко височка за жена. Но има вид на мъж, който не се спира пред нищо. Който е способен на всичко, за да получи това, което иска.

— Алекс, не е възможно да разбереш само от гледане всички тези неща за един мъж. Ако не престанеш да говориш празни приказки, ще трябва да взема мерки. Да те оставя два дена без дрехи ще стигне ли?

— Не знам нищо за него, Дъглас.

— Каза, че е висок, брутален и не се спира пред нищо. Разполагам със страхотни данни като начало.

— Да. Ще се увериш, че съм права — тя се засмя и топлият й дъх погали рамото му. — Баща ми презира шотландците. Надявам се да не си предубеден като него.

— Не, не ги презирам, Синджан ми каза, че още не се е запознала с него.

— Не се съмнявам, че това ще стане съвсем скоро. Знаеш колко е изобретателна.

— Междувременно аз ще се постарая да узная всичко възможно за този шотландски джентълмен. Не се спирал пред нищо, хм-м?

На следващата вечер Синджан беше луда от щастие. Дъглас щеше да ги заведе двете с Александра в театър „Друри Лейн“ да гледат „Макбет“. Нямаше съмнение, че като шотландец, представител на рода Кинрос и братовчед на безброй Мак-някой си, той също щеше да бъде там. Постановката беше премиера. И той щеше, щеше да бъде там. Но ако придружаваше някоя дама? Ако той… Наложи си да не мисли за това. Беше отделила цял час за тоалета си. Камериерката й Дорис й кимна весело и дяволито се усмихна.

— Изглеждате много красива, миледи — забеляза тя, докато нежно и внимателно нагласяваше една светлосиня панделка в косите на господарката си. — Цветът й е същият като очите ви.

Когато се огледа за последен път, преди да тръгне Синджан остана доволна от себе си. Роклята й беше от тъмносиня коприна със светлосин шлейф и къси буфан ръкави, пристегнати под гърдите с широк кадифен колан в същия цвят като шлейфа. Беше висока, стройна и бледа — в тон с модата. Деколтето беше едва загатнато, защото Дъглас проявяваше изключителна строгост в това отношение. Да, изглеждаше прекрасно.