Катрин Каултър - Съдби в окови

— Не я слушай. Главата на семейство Шербрук съм аз, забавлявай се, весели се и флиртувай, колкото си искаш. Няма никакво значение, ако не срещнеш някой господин, който да ти хареса.

Думите му прозвучаха толкова строги и наставнически, че Синджан не успя да сдържи усмивката си.

— Но аз навърших деветнадесет години и очевидно наближавам възрастта, гибелна за една мома. Възраст, до която е абсолютно недопустимо едно момиче да не е имало поне един обожател. Тя дори ми даде за пример Алекс, която се омъжила за теб на осемнадесет. Софи пък имала голям късмет, като успяла да подлъже Райдър да се ожени за нея, защото тогава била почти на двадесет години и се очертавало да си остане стара мома за цял живот. Да пипне Райдър, както твърди тя, било единственото умно нещо, което Софи е направила в живот си. А също, че това е вторият ми сезон в обществото. Майка казва, че трябва да си държа езика зад зъбите, защото мъжете не харесват жени, който знаят повече от тях. Според нея това ги тласкало към пиянство и хазарт.

Дъглас промърмори нещо грубо и неприлично. Синджан се засмя, но смехът й не беше искрен.

— Е, човек никога не знае, нали?

— Аз пък знам със сигурност, че Майка много говори. Прекалено много.

Но докато Дъглас говореше, без да скрива своето недоволство от промяната в нея, пред Синджан стоеше образът на мъжа и тя се усмихна, този път от сърце. Очите й се изпълниха с топлота и копнеж. Знаеше, че снаха й Алекс я наблюдава внимателно. Върху лицето й беше изписано недоумение но не я попита нищо, само каза:

— Щом решиш да споделиш с мен, можеш да го направиш по всяко време, Синджан.

— Може би съвсем скоро ще го направя. О, ето го и лорд Касълбаум с неговите потящи се ръце и всичко останало. Но той танцува превъзходно. И обезателно ще обсъдя с него възрастовите граници. Ще ви видя двамата по-късно.

Докато отново се озърташе да мерне отнякъде, мъжа, тя на три пъти настъпи лорд Касълбаум. По-късно започна да си мисли, че очите й са я измамили. Не беше възможно един мъж да й направи такова впечатление от пръв поглед. Но през нощта го сънува. Бяха заедно. Той се смееше и стоеше близо до нея, докосвайки с връхчетата на пръстите си страната й. Тя знаеше, че го желае. Накланяше се към него, искаше да го докосне. Очите й искряха от изпепеляващ копнеж. И той разбираше причината за този блясък и плам. Образите постепенно губеха очертанията си и изчезваха, сливайки се в палитра от багри и преплетени тела. И тя се събуди на зазоряване с разтуптяно сърце, обляна в пот и с пресъхнало гърло. Тялото й беше безжизнено и отпуснато. Усещаше странна болка в корема. Знаеше, че насън е изпитала магията на любовта, но образите бяха неясни. За да изплуват отчетливи в съня и, трябваше да го познава, да бъде още по-опиянена от него. Искаше й се да знае поне името му, защото не можеше да приеме такава интимност с един безименен мъж.

За втори път го видя на една музикална вечер в градската къща на Ренли, на площад Карлисъл, три дни по-късно. Обемистата певица, сопрано от Милано, удари с юмрук по рояла, когато пианистът виенчанин започна с мъка да налучква клавишите, което не му пречеше с ентусиазъм и ожесточение да ги натиска. Синджан бързо се отегчи и стана неспокойна. След малко внезапно усети някакво особено раздвижване зад себе си и вече знаеше, просто знаеше, че той е влязъл в залата. Лекичко се изви на стола си — наистина беше той. Дъхът й секна. Току-що бе съблякъл черната си пелерина и разговаряше спокойно с един от господата. Видя й се още по-прекрасен, отколкото на бала на Портмейнови. Беше облечен в черно, със снежнобяла фина риза. Гъстата му коса беше сресана назад, малко по-дълга от модната линия за сезона, но според Синджан беше великолепна. Той седна малко встрани от нея и тя можеше да го гледа до насита, само като се обърне в профил към дерящото се сопрано. След като седна, той остана неподвижен. Синджан забеляза, че не помръдна дори когато сопраното наду гърди и изпълни едно звучно горно до. Явно е смелчага и храбрец, помисли си тя и кимна сама на себе си. Учтив и възпитан.

Пръстите я сърбяха да докоснат трапчинката на брадичката му Видя, че челюстта му е силна и добре оформена, че носът му е изящен и тънък и че устните му я караха да иска да… Не, тя трябваше да се овладее. За миг виденията от съня й се появиха отново и тя вече знаеше, че е загубена. Божичко, сякаш й беше съпруг или годеник. Успя поне външно да запази спокойствие, докато концертът свърши, най-после, й преминаха в салона за вечеря.