Катрин Каултър - Съдби в окови

Отиде в салона и се отправи към камината. Застана до нея и вдигна очи към портрета на Перлената Джейн, който стоеше между портретите на графа и съпругата му, точно както Перлената Джейн бе настояла да бъде.

— Благодаря ти — каза нежно тя.

— На кого говориш, Синджан?

Името й прозвуча чудесно, произнесено от неговите устни. Тя се обърна, за да се усмихне на Колин, на своя съпруг, на своя любим, на мъжа, за когото бе готова да жертва живота си. Над него вече нямаше надвиснали облаци. Нито над нея. Животът беше пред тях.

— О, говорех си сама. Наистина. Струва ми се, че портретът на Перлената Джейн се нуждае от освежаване. Тук има ли специалист, който да го реставрира?

— Трябва да има. Ако в Кинрос няма, то в Единбург непременно има.

— Мисля, че Перлената Джейн заслужава най-доброто. Нека да занесем портрета й в Единбург. Освен това, дойде ми наум, че щях да направя голяма грешка, ако бях изпратила Робърт Макферсон в Австралия.

— Това без съмнение щеше да се отрази добре на характера му, но нямаше да е справедливо. Все пак много съм доволен, че не успя в това си начинание. Случайно го срещнах тази сутрин и му разказах всичко за Макдъф.

— Само не ми, казвай, че ти се е извинил.

— О, не, не стигна чак до там, но ми предложи чаша бира. В неговия дом. И никой от хората му, нито от слугите му не беше насочил нито пистолет, нито нож срещу мен. Освен това, струва ми се, че се опитва да си пусне брада.

— Видя ли Сирена?

— Не! Той я е изпратил по най-бързия начин в Единбург да се грижи за домакинството на баща им. Мисли си, че се е освободил от нея, но се съмнявам в това, доколкото познавам Сирена.

Синджан се засмя. Хвърли се в ръцете му и силно го прегърна.

— Днес казала ли съм ти вече, че те обожавам? Че те боготворя? Че съм готова да беля люспите на гроздовите зърна, ако намерим отнякъде чепка грозде, и да ги пускам в красивата ти уста?

— Това би било чудесно — каза той. Целуна я но устните и по върха на носа. Погали с пръсти веждите й.

— Обичам те, съпруже.

— И аз теб, моя уважаема съпруго.

— Това звучи чудесно, Колин.

— Преди да остана с теб насаме в салона, кажи ми къде са съпругите?

— Последния път когато ги видях, Софи обсъждаше с Алекс къде е най-подходящо да засадят розовите храсти. Дъглас и Райдър са на полето и работят със селяните. Аз имах намерение просто да дойда и да видя как си. И може би да те целуна веднъж. Казах им, че те са женени отдавна и затова не заслужават облагите, които на мен ми се полагат. Целуни ме, Синджан.

Тя го направи с огромно удоволствие.

Той я целуваше неспирно, докато вече не й стигаше дъх. После я притисна силно до себе си.

— Господи, нямаше да мога да понеса, ако нещо ти се беше случило.

Тя усети как едрото му тяло потрепери. Прегърна го още по-силно и обсипа с целувки врата му. След това отново почувства как я залива нежната топлина. Почувства, че залива и него, но той сякаш не я усещаше. След това топлината намаля, но на нейно, място не се появи хлад. Не, след нея въздухът остана мек и спокоен. Синджан долови някакъв тих напевен звук, който може би беше щастлив смях.

Колин каза, докато я хапеше по ухото.

— Обичам смеха ти, Синджан. Той е толкова нежен, толкова топъл и сладък. Прилича на безлунна нощ.

© 1993 Катрин Каултър

Catherine Coulter

The Heiress Bride, 1993

Сканиране: ?

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание: ИК „Бард“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10285]

Последна редакция: 2009-01-30 23:02:35

Пирен — нисък вечнозелен храст с малки виолетови, розови и бели цветчета с формата на камбанка — Б.пр.

Котильон (фр.) — старинен танц, с който завършвали всички танцови забави — Б.пр.

Трол — в скандинавската митология безотговорен, пакостлив дух. Олицетворяват въздуха, водата и огъня. — Б.ред.

Ограждения — насилствено обезземляване на английските селяни, започнало от края на XV пек. — Б.пр.

Презвитерианец — в Шотландия последовател на протестантското учение, възникнало в Англия през XVI век, което отрича епископската власт и признава само авторитета на свещениците. — Б.пр.

Макдъф — герой в трагедията на Шекспир „Макбет“, който застава на страната на сина на убития от Макбет крал Дънкан Малколм, защото Макбет е погубил жената и децата на Макдъф и убива Макбет. — Б.пр.