Катрин Каултър - Съдби в окови

О, не, мислеше тя, в никакъв случай. Гласът му се чуваше все по-близо. Тя чувстваше как той се удря в клоните зад нея. Обърна се обезумяла, за да го види колко наблизо е, и се блъсна в дънера на едно дърво. Едва не се преби. Стоеше, опитваше се да си поеме дъх и прегръщаше проклетото дърво. То беше наклонено към застоялата гъста тиня и тя усети с опипване, че стъблото му е много тънко. Почувства как започва да потъва все по-дълбоко в гъстата кал. Сграбчи стъблото и се опита да се изтегли нагоре. Не успя. Тя потъваше, лепкавата тиня вече заливаше колената й. Грандиозният й план беше отишъл по дяволите. Или щеше да потъне в блатото, или Макдъф щеше да я убие. Защо той не вземе да потъне като камък. Нали тежеше три пъти повече от нея, защо, по дяволите, още не беше потънал?

— Господи, каква глупава кучка си била. Трябва да те оставя тук, трябва да оставя блатото да те погълне.

Макдъф я изтегли от тинята и без да се колебае я метна през рамо.

— Ако отново ми създадеш някакъв проблем, да знаеш, че пак ще те ударя.

Тя дишаше тежко, лицето й се удряше в рамото му. Повръщаше и се, но тя нямаше намерение да се предаде. Преглътна, после дълбоко си пое въздух. Трябваше да направи нещо. Искаше единствено да избяга от него. По дяволите, всичко беше отишло на вятъра.

Изведнъж тя политна от раменете на Макдъф, удари се в земята и се претърколи по корем. Чу гласа на Колин, който направо сечеше въздуха. — толкова бе леден и студен от ярост.

— Добре, проклетнико, вече всичко свърши.

Синджан бързо се извъртя. Видя, че Колин беше насочил пистолет срещу Макдъф. Слава Богу, че не се бе нахвърлил да се бие с него. Макдъф щеше да го пречупи на две. След това се появиха двамата й братя, следвани от Софи и Алекс. Наредиха се в полукръг около тях и наблюдаваха безмълвно развръзката с пистолети в ръце.

Колин коленичи и я взе на ръце.

— Синджан, как си?

Тя се ококори срещу мъжа си.

— Какво каза?

— Попитах те как си, по дяволите. Цялата си оплескана с тиня и кал.

— Така е, Колин. Ти ме нарече Синджан.

— Това беше грешка на езика. Направил съм я от вълнение. А сега, Макдъф, всички ще отидем в онази малка мрачна колиба, за да ми отговориш на няколко въпроса!

— Върви по дяволите, мръсно изчадие на дявола! Как успя да направиш това? По дяволите, аз те видях да заминаваш за Единбург възседнал Гъливер, видях те да се връщаш обратно в замъка. Наистина те видях! Не е възможно да си знаел, че съм в колибата!

Дъглас се намеси за първи път.

— Видял си мен, За да открием скривалището ти, поставихме на пост около замъка дузина момчета. Джейми те откри. Всичко беше много лесно оттам нататък.

Макдъф погледна смаян Дъглас, след това се обърна към Колин.

— Аз нямаше да убия нито теб, нито Синджан. Просто исках да се махна от тук. Баща ми не ми остави никакви пари, когато умря, Колин. Ти можеш да си позволиш да отделиш петдесет хиляди лири от състоянието си, след като се ожени вече за нея. Просто исках една малка част от твоето богатство. За всичко е виновна единствено леля Арлет.

— Ти си я убил — каза Колин с треперещ от ярост глас. Беше като обезумял заради предателството на Макдъф. — Господи, а аз ти вярвах. Вярвах ти през целия си живот. Аз вярвах, че ти си ми приятел.

— Да, бях твой приятел. Само че нещата се промениха. Станахме големи мъже — той погледна надолу към краката си и в следващия миг нададе обезумял рев и се нахвърли върху Колин. Сграбчи ръката му с пистолета, изви я нагоре и издърпа братовчед си към себе си, като пристегна огромните си ръце около гърба му, така че се чу как ребрата му изпукаха.

Синджан за миг скочи на крака, но замръзна на мястото си, преди още да беше направила и една крачка. Пистолетът изгърмя.

Синджан изпищя.

Бавно, много бавно, Колин се измъкна от ръцете на Макдъф, който се свлече на земята и повече не помръдна.

Настъпи гробна тишина. Шумовете на нощта станаха още по-отчетливи. На Синджан й се стори, че чува как един от плъховете пищи.

— Той знаеше, че няма да успее да се измъкне от всички ни — кача бавно Дъглас, отправил поглед към пистолета в ръката си. — Видя, че Райдър и аз сме въоръжени.

— И ние също — каза Алекс.

Колин погледна надолу към трупа на братовчед си. Погледна към човека, когото беше обичал като момче и когото бе уважавал като мъж. Той беше мъртъв. Вдигна очи към жена си. По лицето му премина сянка от остра болка.

— Загубих толкова много близки… Каза ли ти защо е направил това, Синджан?

Тя почувства неговата болка, жестоката болка от отвратителното предателство. Това никога повече няма да се случи, помисли тя. Никога вече. Погледна право в красивите му очи и отвърна.