Катрин Каултър - Цената на рая

— Пристъп на желание, милорд?

— Чу ме добре, човече. Ти си мой секретар и твое задължение е да схващаш значението на думите, с които си служа.

Критакър остана смълчан като часовника над камината, който поради счупване не изпълняваше функциите си от повече от седемдесет и пет години. Имаше вид на агонизиращ.

— По всичко личи, че Херцогинята ще ни гостува — каза Маркъс с поглед, вперен през тесните прозорци, гледащи на изток. — Не пише, че се кани да остане в имението, но предполагам, че ще бъдем заедно поне за кратко време. Противното би било глупаво. Мисля да се погрижа тя да остане тук. Тя ще ми се подчини, защото освен че съм мъж, а тя — жена, аз съм граф Чейз и неин братовчед и нейно задължение е да постъпва, както аз й кажа.

— Господин Спиърс е на мнение, че посещението ще е в скоро време, милорд.

Маркъс обърна погледа си към него. Както изглежда, беше се оформил съюз между иконома, секретаря и личния му прислужник.

— Съгласен съм, че Херцогинята е горда, но не и глупава. Най-малкото, не вярвам да прояви глупост в случая.

По думите на Спиърс, гордостта в много по-голяма степен оправдава вършенето на неразумни постъпки, отколкото глупостта.

Маркъс внимателно сгъна писмото, пусна го в джоба си и се качи да се преоблече. Е, Херцогиньо — помисли си той, — ето че ти се налага да дойдеш при мен. По-късно, прочитайки писмото още веднъж, вниманието му беше привлечено от последните две изречения.

Господин Уикс би желал да те види в четвъртъка, следващ пристигането ми. Не се съмнявам, че вече го познаваш.

Какво, по дяволите, желаеше лондонският адвокат на чичо му? Имаше ли още нещо, което не знаеше? Какво?

Тя пристигна в Чейз Парк седмица преди Коледа. Имаше възможност да го стори до първи януари 1814 година, но беше решила по-скоро да приключи цялата история.

Двамата с Баджър бяха застанали на високите стъпала пред входната врата на имението и тя тъкмо протягаше облечената си в ръкавица ръка, за да хване чукчето във формата на лъвска глава, която винаги я беше плашила като дете. Не успя да почука — вратата се отвори и насреща й застана излъчващият лъчезарност Сампсън.

— Госпожице Херцогиньо! Всъщност, лейди Херцогиньо! Какво щастие, какво радостно събитие! Влезте, моля, влезте. Кой е този човек?

— Баджър, моят… прислужник.

— А, добре, това няма значение. Без съмнение негова светлост ще се погрижи всичко да е наред. Той ви очаква в библиотеката. Моля, придружете ме, лейди Херцогиньо. Вашият… ъ-ъ… прислужник…

— Името ми е Еразъм Баджър, сър.

— А да, господин Баджър, аз ще ви заведа горе, за да ви представя лично на господин Спиърс, личния прислужник на негова светлост. Може би тримата ще успеем да намерим общ език и да обсъдим… ъ-ъ… положението.

Баджър погледна Херцогинята, но тя само се усмихна хладно.

— Иди със Сампсън. Негова светлост едва ли ще се осмели да ми прегризе гърлото в собствената си библиотека.

Влезе тихо в смущаващо грамадното помещение. Маркъс седеше зад бюрото си. Не се помръдна, когато я видя, застанала на прага, само каза.

— Ти дойде.

Тя кимна.

— Налагаше се да дойда. Писах ти.

— Да, за да се превърнеш в чистокръвна Уиндъм, трябвало е да покажеш лицето тук преди първи януари 1914 година. Не ми е ясно защо. Или законът вече те е направил Уиндъм, или не. Това е очевидно и за теб. Има още, нали?

Тя не желаеше да му разкаже останалото, за истинската причина на пристигането си. Не можеше да му нанесе такъв удар. Господин Уикс щеше да го стори. Така че се задоволи просто да стисне устни и да вирне брадичка.

Маркъс изсумтя, захвърли документите, които стискаше в едната си ръка и заобиколи от другата страна на бюрото.

— Поздравления за сватбата на баща ти и майка ти.

— Благодаря. Искаше ми се да бях знаела, поне колкото да мога да се досетя, преди…

— Е, сега знаеш и си вкъщи, където е мястото ти. Коледа е след седмица. Възнамерявам да отида заедно с близначките и Спиърс да нацепим дърва за коледния огън в гостната. Би ли желала да дойдеш с нас?

Може би за първи път откакто я познаваше, съзря нещо подобно на вълнение в очите й, но то угасна, преди да се разгори. Тя кимна хладно и му отговори.

— Благодаря, Маркъс. Много си любезен. Искам да ти кажа, че наистина съжалявам, ако присъствието ми тук, в новото ми положение, ти създава притеснения.

Гласът му прозвуча сурово след нейните думи.

— Глупости. Чейз парк е твой дом, както е и мой. Ако не се инатеше като зверче, можеше вече да живееш тук от шест месеца, а не да…