Катрин Каултър - Лорд Найтингейл

— Така, както вие сега издрънквате всичко ли, мис Смит?

— О, Боже, може и да го правя, но наистина не го желая! Непрекъснато се хващам в мига, в който почти съм изплюла камъчето. Не разбирам какво става с мен.

— Може би сте католичка и аз ви напомням някой свещеник от детството ви?

— Не, нищо подобно. Всички свещеници, които съм виждала, са бледи, тъй като прекарват прекалено много време в затворени помещения. И освен това не могат да имат подобен ефект върху мен, тъй като обикновено се страхуват да изкажат мнението си.

— Къде по-точно в Корнуол отивате? Не, не го издрънквайте веднага, оставете ме да се потрудя, за да го открия. Виждате ли, аз също живея в Корнуол и се питам дали след няколко дни няма да се окаже, че с вас сме съседи.

— Потрудете се тогава, сър.

— Много добре. Аз живея край Гунбел.

— Сега го измислихте.

— О, благодаря ви, мистър Тюксбъри. Съжалявам, задето излях чая си. Ухае така прекрасно.

Мистър Тюксбъри, видял че лорд Чилтън не беше ни най-малко смутен от присъствието на проститутката, успя да се усмихне, макар и трудно.

— Ще задържа Клори по-надалеч от вас, мис — каза той, — но тя е нещастна. Няма ви никакво доверие.

— Оценявам това, мистър Тюксбъри. Е, сър, Гунбел 8 8 „Гун“ на английски означава „глупак, разбойник“, а „бел“ „камбана“. — Б.пр. ли казахте? Това е абсурдно име, сигурно сега си го измисляте.

— Бях разкрит. Много добре, в такъв случай живея недалеч от Плейн Плейс, близо до Крипълсийз.

Каролайн се разсмя така, че се задави и пак разля чая по корсажа си.

— О, Боже! Вижте какво направих, отново заради вас…

— Е, така поне сте мокра цялата, а не само полата.

— Плейн плейс 9 9 Място за игра, игрище (англ.). — Б.пр. , това е истинска глупост. А Крипълсийз 10 10 Усамотението на сакатите. — Б.пр. е направо невъзможно!

— Не мога да пия повече чая си, иначе ще залея и вас.

— Туелвдхедс 11 11 Дванадесет глави (англ.). — Б.пр.

— Всъщност едно от тях е истинското място или много близо до него.

— Знаете ли аз откъде съм, сър?

Лорд Чилтън вдигна черните си вежди.

— Обзалагам се, че дори и да стоя тук безмълвно, вие всичко ще си кажете.

— От Афпъдъл.

— Хубаво местенце. Прекарах там няколко приятни седмици с любовницата си, мисис Одсботл 12 12 Шише, пълно с разправии (англ.). — Б.пр. .

Младата жена се отказа да се съпротивлява и само стоеше, отпиваше от чая си, съсредоточена в усилието да държи устата си затворена и да се ослушва за Маки и лекаря.

— Да, Изабела Одсботл. Окуражавах я официално да смени името си, но тя отказа, защото много обичала „Изабела“ — това било името на баба й.

Този път Каролайн отказа да захапе въдицата. Колкото до лорд Чилтън, той се беше облегнал на стола си, кръстосал ръце пред гърдите си, и не можеше да се начуди на себе си. Разговаряше от толкова време с някаква непозната млада дама — която при това беше и ексцентрична, — и се забавляваше истински от това. Питаше се коя е тя. За миг дори не беше повярвал, че онзи Оуен, който лежеше горе, й е брат.

Дали не му беше пристанала?

Нямаше нищо против да изчака. Странно, но наистина му се искаше да научи кои и какви са тя и Оуен. Беше късно, в кръчмата беше топло, а брендито приятно пареше в стомаха му. Той задряма.

Каролайн се втренчи изумено в доскорошния си събеседник. Беше заспал. Имаше наглостта да заспи пред нея!

Младата жена чу, че входната врата се отваря и в помещението нахлу шумът от многобройни мъжки гласове. Тя се усмихна с леко злорадство. Джентълменът пред нея нямаше да дреме още дълго, нямаше да може при тази врява.

Маки застана на прага на кръчмата, по-скоро се сниши, което беше задължително, тъй като входът беше поне с трийсетина сантиметра по-нисък от него.

— Ето го господаря на костите, мис. Уолт помириса дъха му и не падна пиян. Освен това може да се движи по права линия, така че няма да умъртви брат ти.

— Да благодарим на Бога за това — каза лорд Чилтън, без да вдига поглед.

— Казва съ доктор Тъкбъкит 13 13 Ведро със сладкиши (англ.) Б.пр. .

— О, не! — възкликна Каролайн, като се изправяше. — Чудя се дали не идва от Мъмбълс 14 14 Беззъбите (англ.) Б.пр. . Предполагам, че повечето, наречени Тъкбъкит, идват оттам.

Чу лорд Чилтън да се изкисва зад гърба й, когато излизаше от помещението. Кискането, както и смехът му, имаха някаква ръждива нотка.

„Странен човек“ — помисли си тя, докато се качваше по тясното стълбище зад лекаря, който наистина можеше да се движи без особена помощ от страна на Маки.