Катрин Каултър - Лорд Найтингейл

— Смея да кажа, че не са ни най-малко мили към самотните жени, навлезли в тяхната територия. Отношението им към вас обаче беше коренно различно. Е, нека това си остане една мистерия за мен. Какво ужасно време… Но все пак тази вечер като че е малко по-приятна от предишната.

— Събудих се непосредствено преди да сляза тук, така че няма как да знам това. Разбрах само, че вече не вали. Толкова мразя да пътувам в дъждовно време, а точно това доста ни забави.

Тя се плесна с ръка през устата, отворила широко очи. Изглеждаше като войник, който току-що по невнимание е издал важна военна тайна на врага.

— Брат ви е болен — произнесе безстрастно непознатият, — така че тази вечер няма да ходите никъде.

— Пътувахме измокрени до кости цялата нощ и тази сутрин. Мислех си, че един добър сън ще ни помогне да си възстановим и запазим силите си. Оуен не е от най-здравите.

— Той ли е със слабохарактерната брадичка?

— Значи сте чули думите на Уолт? Струва ми се, че е прав в характеристиката си. Мисля, че ще успея да убедя брат ми да си пусне брада, за да я прикрие. Какво ще кажете?

— Ще кажа това, че първо трябва да хвърля един по-продължителен поглед върху тази слабохарактерна брадичка, преди да препоръчвам окосмяването й.

— Няма да е нужно, сър. След малко мистър Маки ще се върне с лекаря, който ще даде нещо тонизиращо на Оуен, и утре ще можем да продължим пътя си.

— Мога ли да попитам къде отивате, мис?

— В Корнуол.

Вдигнал въпросително едната си вежда, той чакаше тя да продължи.

— Предпочитам да не ви разкривам всичко, сър. Честно казано, не мога да повярвам, че вече ви казах толкова много, след като вие сте ми напълно непознат. Може да се окажете опасен. Може би навън имате съучастници, които чакат само знак от вас.

— Да — отвърна той. — Всички тези неща са възможни.

Не каза нищо повече, само гледаше право напред в жаравата. Изглеждаше напълно отпуснат, напълно в свои води. Каролайн имаше чувство, че нейното присъствие му е напълно безразлично. Очевидно би се чувствал по абсолютно същия начин и без нейната компания.

— Сам сте, нали? — понита тя. — Вън не ви чака никой?

— Да, абсолютно сам съм.

Тогава тя се чу да произнася:

— Името ми не е мис Смит.

Той бавно обърна глава и я погледна.

— Казвам се Джоунс — продължи тя. Непознатият продължаваше да я наблюдава. После се усмихна. Първоначално това беше просто разтегляне на устните, но постепенно се превърна в истинска усмивка и накрая мъжът се разсмя.

Смехът му ехтеше възхитително и тогава, все така изненадана, Каролайн се чу да казва без никакво колебание:

— Това не е цялата ми фамилия, но пак си мисля, че не е разумно да споделям с вас. Наистина не разбирам какво ми става. Вие нито ми нареждате, нито ме питате, нито ме молите да ви разкрия каквото и да било, а аз, само да отворя уста, и всичко като че само се излива навън. Това е определено ме смущава. Вие сте опасен човек.

— Тогава нека се върнем на мис Смит, въпреки че мис Смит не е особено вдъхновяващо. Но същото може да се каже и за мис Джоунс.

— Кой сте вие, сър?

— Аз ли? Аз съм Чилтън.

— Кой Чилтън? Мистър Тюксбъри ви наричаше „милорд“.

— Права сте, така че лорд Чилтън ми подхожда чудесно. Отсядал съм тук пет-шест пъти. Тюксбъри обича някой джентълмен от време на време да оказва чест на страноприемницата му. Може би преди малко си помисли, че „проститутката“ в скута на Маки може да ме отврати и прогони от неговия хан. Беше готов да ви хване за ухото и да ви изхвърли навън посред нощ.

— Къде отивате?

— В Лондон. Имам да уреждам някои неща. Но това сигурно не ви интересува,… мис Смит. Така, ето и чая ви. Защо не си го изпиете спокойно, а аз ще отида да видя дали вашият брат със слабохарактерната брадичка все още диша.

— О, не!

Тя скочи на крака и бутна чашата. Горещият чай се разплиска върху масата и оттам потече върху полата й.

— Какво има, мис Смит?

— Брат ми няма да иска да ви види. Вие сте непознат. Може ла го стреснете и да загуби съзнание или нещо подобно, така че, сър, моля ви, недейте… Той седна отново с отегчен и безразличен вид.

— Тюксбъри! — провикна се след малко. — Още една чаша чай и чиста покривка, ако обичаш. Мис Смит току-що се опита да изпере роклята си.

— Благодаря ви — каза тя. Той само кимна, без да й обръща повече внимание. И отново се чу да произнася сама, като хипнотизирана: — Работата не е в това, че брат ми може да припадне, като ви види вас. Просто може да издрънка всичко, а това няма да бъде хубаво.