Катрин Каултър - Лорд Найтингейл

— Мис Смит, какви са тези приказки, че брат ви бил болен? Така ли е, госпожичке, този господин, ваш брат ли бил? Не съм повярвал и за миг, че е така. Това трябва да е някой млад джентълмен, когото скубеш най-безсрамно. Остави я да си върви, Маки, прекалено печена е за теб и Уолт, както и за всички тук. Не ще и дума, хитра е. Проститутка, дошла да върши мръсния си бизнес под моя покрив! Няма да се учудя, ако е замъкнала бедния младеж горе, за да му вземе всичките пари, а сега ми се преструва, че бил болен. Отровихте ли го, мис Смит?

Въпросът му я свари съвсем неподготвена. Мислеше я за проститутка? За безсрамница? Умът й отказа да асимилира всичко това.

— Недей да се пениш, Тюкс. Малката не ти е сторила нищо, нито пък на някой друг от компанията. Момчето сигурно й е брат. Слушай, Тюкс, момичето си е на място, ами оня, брат й не е стока.

— Чуй ме, Маки, тя не е нищо…

— Добри ми Тюксбъри, за какво е всичко това? — попита господинът, който седеше сам край огнището. Гласът му беше спокоен и дълбок и звучеше леко развеселено, а видът му съвсем не бе неприятен за окото.

— Извинете ме, милорд. Всичко е заради тази млада особа тук. Казва, че момчето горе й било брат и било болно. Тя е…

— Защо не и вярваш?

— Погледнете я само, милорд, как си седи в скута на Маки, като че там се е родила. Явно е привикнала на подобни неща. Вижте и Клоринда, цялата е настръхнала, защото тази тук се опитва да отмъкне клиентите й. Не искам неприятности, милорд, Клоринда ще се нахвърли отгоре й, ще започнат да скубят косите си и ще настане адска олелия, а нервите ми не издържат на подобни неща. Не я ли видяхте как гаврътна бирата? Коя дама би постъпила така?

— Тази дама обаче би го направила и го направи — сряза го студено Каролайн. — Никога преди това не съм опитвала бира и сигурно няма и да опитам повече. Много е силна. Да не би да има някакъв закон, за който не съм чувала и който забранява на дамите да опитват от тази бира?

— Ха! — успя само да възкликне Тюксбъри.

— Та значи — обади се отново мъжът, който имаше вид на благородник, — вие сте мис Смит? Така ми се струва по-разумно.

Тя се обърна към Маки и му се усмихна.

— Трябва да вървя, мистър Маки. Наистина трябва да доведа лекар за брат си. Освен това нямам желание Клоринда да изскубе косите ми до корен.

— Клори е трудна женичка и характерът й не е от най-благите. По-добре я пусни, Маки.

— Ний ши доведем лекаря вместо вас, мис — неочаквано обяви Маки, повдигна я с лекота и я изправи до себе си.

След това стана на свой ред и Каролайн си даде сметка, че той беше най-високият човек, когото някога беше виждала. Тя погледна нагоре и му се усмихна.

— Благодаря ви, мистър Маки.

Новоизлюпеният й ухажор се поклони любезно, целуна ръката й и каза:

— Ти си сладко момиче. Почакай тук и стой по-далеч от Клори.

След това Маки отново се поклони, този път по-грациозно от първия път, защото вече имаше някакъв опит. После изрева на останалите мъже и всички го последваха шумно навън, като послушна войска.

— Сега слушайте, госпожичке, няма да позволя да…

— Моля ви да почакате за момент, мистър Тюксбъри. Искам да поговоря с мис Смит. Ако обичате, донесете чаша чай за нея и кажете на мис Клоринда, че ще се погрижа това гълъбче да не прелита в нейната територия.

Непознатият се обърна към Каролайн и й се усмихна едва забележимо.

— В скута ми ли предпочитате да седнете или един стол би свършил същата работа?

— Не сте толкова голям като мистър Маки. Може да ме изтървете. Така че ще си взема стол.

Мъжът я изгледа продължително.

— Имате отговор за всичко — каза най-после той. — Отдавна не съм срещал млада дама, която да има готов отговор за всичко.

Той стана церемониално, за да я покани на своята маса до огнището, и кавалерски дръпна назад стола й.

— Заповядайте, мис. Няма да рискуваме да сядате в скута ми, тъй като съм много слаб.

— Благодаря ви, сър.

Непознатият се върна на стола си и отново протегна крака към огъня. Постоя така замислен, после се намръщи.

— Как постигнахте това?

— Кое, сър?

— Тези мъже. Те са доста недодялани и очевидно се чувстват добре в собствената си кожа. Но изведнъж онзи Маки само дето не падна на колене пред вас, уверявайки ви във вечната си преданост. Как го постигнахте?

— Нямам представа. Те са ми симпатични, наистина. Напомнят ми за фермерите в имението ни — обикновени мъже, които пият, за да се отърват от грижите си. Бяха мили към мен, щом разбраха, че това е начинът, по който трябва да се държат.